Има особен чар в това основния ти събеседник у дома да е на 4, да те нарича „блофошед“ (б.а. братовчед) и да заменя спагети от пластилин за два еднакви чорапа. Майчинството е единственото позитивно приключение с екстремен характер, което със сигурност те превръща в по-добрата ти версия и разчиства всички неясни, недовършени и недоизказани връзки от предишния ти живот.
Това, разбира се, е заключението на родител, който вече е надскочил статута на обслужващ персонал за новороденото и се връща към някои сладки аспекти на свободата си.
Детето е най-голямата ни отговорност, но в същото време може да ни освободи от отговорността да хабим време и енергия в безумни срещи, активности и с хора с емоционален статус на херпес – изникват там, където най-малко очакваш, натрапват се безцеремонно и развалят иначе симпатичната ни фасада.
Ето четири събития, в които използвах детето си за параван, за да пропусна. И не ме е срам.
Детски рожден ден като малка сватба
До шестата година на детето ми уважавах всяка покана за рожден ден с единствената цел то да се забавлява и да се чувства добре прието в обкръжението си. Всеки родител е играл този мач – прекарваш два часа сред глутница почти непознати хора, които няма какво да си кажат или докато се надцакват по брой паднали зъби на децата си сърбат конфузно кафенце. Имаше и такива, чиито купон приличаше на малка сватба. Дълги маси, крив персонал, който гаси лампите, за да те изгони, и пет пъти повече хора, които няма какво да си кажат. Но пийват като за световно и си организират малки бягства за пушене.
Уморих се да влизам в пчелен кошер от празноти, наздравици и ужасяващата реплика „Искам още малко!“ всеки път, когато се опитвам да избягам. Рожден ден? Много мило, благодаря, но с детето пътуваме извън града и няма как да реагираме. Весело.
Коледното парти на офиса без думи, но в басейн от алкохол
Преди да се появи дете на хоризонта ходех веднъж на три години на коледно парти. Виждах цялата картинка на фирмата зад шведската маса и си припомнях кой трябва да избягвам и кой си заслужава да му хванеш ръката на хорото. Банкетната култура никога не ми е била важна и с всяка следваща сменена работа прегоря като бенгалски огън. С годините офертите взеха да загрубяват – от мен се искаше да споделя и вечерта си с хора, които бяха истерици на пълен работен ден, да спазвам дрес код и да купувам подарък за колега, с който, оказва се, сме се сблъсквали само веднъж пред тоалетната. Мерси, но трябва да наваксваме с домашното.
