Извинявай, гледам детето
Спорт по първи петли
Няма сила на света, която да ме вдигне рано сутринта в неделя за крос, пилатес или каквото и де е друго групово занимание с цел вталяване и тонус.
Цяла седмица чакам двата дни, в които ще се наспя и сутринта ми ще започне бавно, както обичам – с кафе, книга, тиха музика, пренареждане на военното положение в детската стая.
„Ела в 8 ч, ще те чакам с кафе, ако след 5 километра още мърдаме, ще се наградим с обяд“. Съжалявам, детето не е от ранобудните и няма как да го оставя само.
„В парка има бягане с благотворителна цел, става и за деца. Ще бъде весело, само 10 кинта такса за участие. Стартът е в 9“. Ще преведа пари за каузата, но не мога - тогава четем книжка за добро утро, ритуал ни е.
Забавления в мол пред уикенда
„Хайде да скачаме в мола на батути. Да отидем на катерене и после на кино.“ Човек, събота е и навън е 25 градуса. „Нищо, малките ще се изкефят!“.
Няма как, с дъщеря ми сме в парка с колелета, казвам аз преди да си пусна любимия сериал с един клик на телефона, докато детето ми рисува на асфалта.