Скорошни изследвания доказаха, че нашата интелигентност е наследствена по майчина линия. Затова може би е крайно време да сложим край на половите стереотипи, които съществуват векове наред, пише BrightSide.
Оказва се, че 40-60 процента от интелигентността е наследствена. Тъй като гените, отговарящи за това, се намират в X хромозомата, шансът детето да наследи умствените способности на майката са много по-високи.
Изследванията сочат, че бебетата, които са получили допълнителна доза от майчините си гени, развиват малко по-големи глави и по-голям мозък, но по-малки тела. И обратното – децата, получили по-голяма доза от бащините си гени, разполагат с по-малък мозък и по-големи тела.
Докато ембрионът расте, клетките с бащините гени се грижат за нашето оцеляване. Те се натрупват в лимбичната система на мозъка (отговорна за агресивността, глада и секса).
Същевременно изследователите твърдят, че бащините клетки не се срещат в церебралния кортекс, в който се развиват по-голяма част от когнитивните функции – интелигентност, планиране, езикови умения и разсъждаване.
Не трябва обаче да забравяме, че интелигентността не е 100-процента генетична. Други проучвания показват, че майките играят ключова роля в интелектуалното развитие на децата чрез физическия и емоционалния си контакт с тях. Нещо повече – малчуганите, които имат по-здрава и сигурна връзка с майките си, са по-постоянни и демонстрират по-малко фрустрация, когато разрешават трудни проблеми.
Следователно – голяма част от нашата интелигентност е и следствие от средата, в която живеем, от стимулацията и личностните характеристики.
Интелигентността е способността ни да разрешаваме проблеми. Когато се опитваме да намерим решение, нашият мозък работи като едно цяло. Той въвлича различни емоции и активира други процеси, като например интуиция. Така че от генетична гледна точка решаването на проблеми е процес, в който взимат участие гените на бащата.
Също така не забравяйте, че интелигентността се нуждае от постоянни тренировки. Нашият мозък е мускул, който трябва да се стимулира ежедневно – с нови предизвикателства и интересни задачи.
Без значение какво казва генетиката, бащите не трябва да се потискат от тези проучвания. Те допринасят не по-малко за развитието на детето от майките, като винаги са насреща, предоставят емоционална подкрепа и са истински модели за поведение.
Източник: Мениджър Нюз
