4. Умеят да разпознават опасността
Норепинефринът е невротрансмитер и хормон. Отделя се от сърцевината на надбъбречните жлези. Той повишава кръвното налягане, учестява сърдечната дейност. Отделя се при стрес, физическо натоварване заедно с другия хормон на сърцевината на надбъбречните жлези – адреналин. Той ни помага да разпознаваме опасностите. Според изследването на клиничния психолог и невробиолог Иън Робъртсън в умерени дози този хормон влияе положително на мозъка, като подобрява работата на паметта и способността за учене. Хората, които са имали трудно детство, могат да разпознават опасностите по-бързо от други и незабавно да потърсят начин да ги предотвратят.
5. Имат отлична памет и добре развито чувство на емпатия
Чирааг Миттал от Тексаския университет стига до следното заключение: деца, израснали в трудни условия, имат по-добра памет, която се актуализира много бързо - старата информация, която вече не е толкова важна, лесно се забравя и се заменя с нова и полезна. Тези деца обаче си спомнят най-вече негативните събития и хората, които са се отнасяли с тях лошо, което пък им помага да се защитават по-добре занапред.
Повечето хора, които са преживели трудно детство, имат силно развито чувство на емпатия и са способни да разпознават и разбират чувствата на другите и да се поставят на тяхно място.
Бонус: Как да се освободим от негативните страни на детството
Никой не е способен да промени миналото си, но можем да гледаме на него по различен начин. При хората с трудно детство съществува опасност от един постоянен страх, че нещо лошо ще се случи. Ако сте от тях, опитайте се да си представяте добрия изход на нещата, а не да се фокусирате върху отрицателното.
Един блестящ експеримент на психотерапевта Иън Морган Крон, доказва, че нещата са такива, каквато е нашата нагласа към тях. Мислите ни определят нещата, а не обратното.
Моли един от пациентите по време на групова терапия да разкаже историята на живота си в рамките на 5 минути от гледната точка на жертва, а след това да разкаже същата история, но от гледната точка на герой. Пациентът го попитал: "Но възможно ли е това?", а терапевтът му отговорил: "Разбира се!"
Може би никога няма да забравим преживяното негативно, може би завинаги ни е белязало и ще бъде част от пътя ни, но важното е да вървим уверено и да не позволяваме това да влияе върху живота ни занапред. Фокусирайте се върху доброто в живота си.
Цветелина Велчева по материали от Bright side
