Чувствителните, сетивните, хората с дълбока душевност са много по-склонни да развият чувства на тревожност, безпокойство, дори депресия. Психолозите са установили, че това се дължи на техните вътрешни качества.
Техните очи са отворени истински към света, който има нужда от лечение и преустройство. Светът е болен, а сетивните приемат чуждите болки като свои. Отличават се със силно развито чувство на състрадание и приемат страданията и мъките на другите като свои. Умеят да четат знаците, да се вглеждат в детайлите. Прави им впечатление, когато някой се чувства неудобно или страда, защото умеят да възприемат света в дълбочина – качество, което е истинска рядкост.
Вгледани в подробностите и дребните неща, те изненадват с различната си гледна точка, което ги прави изключително ценни в професионален план. В повечето случаи те виждат сбор от елементи, а не обща картина.
Размишляващи и анализиращи случващото се, те имат отлично развита интуиция, благодарение на която са значително по-проницателни в сравнение с останалите хора.
Поради факта, че виждат много отвъд видимото и са склонни да разсъждават над всичко, което се случва, хората с дълбока душевност са много по-предразположени към психически разстройства в сравнение с другите. Те сякаш понасят болките на света върху себе си и заживяват с тях.
Тези хора понякога трудно подреждат хаоса в душата си. Но пък Фридрих Ницше е казал: “…човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.”
Цветелина Велчева
