Харвардски психолог разкрива защо хората не умеят да пишат

21 юли 2017 г., 18:12
769

Shutterstock

„Защо се публикуват толкова трудно разбираеми текстове? Защо типичният читател трябва с мъка да следи академичната статия, дребния шрифт под данъчната декларация или инструкциите за инсталиране на безжична мрежа у дома?“

Тези въпроси си задава известният автор и Харвардски психолог Стивън Пинкър в книгата си The Sense of Style: The Thinking Person's Guide to Writing in the 21st Century. Според Пинкър основата причина за толкова много лошо писане е нещо, което той нарича „проклятие на знанието“ и определя като „затруднение да си представиш какво е за някой друг да не знае нещо, което ти знаеш. Проклятието на знанието е най-доброто обяснение, което ми хрумва, защо толкова много добри хора пишат лоша проза.“

„Всяко човешко занимание – музика, готвене, спорт, изкуство, теоретична физика – развива жаргон, за да пощади въвлечените в него от досадата да прознасят или изписват дълго описание всеки път, когато споменават познато понятие помежду си. Проблемът е, че когато се специализираме в дадена работа или хоби, започваме да използваме тези „ключови думи“ толкова често, че те изтичат изпод пръстите ни автоматично и забравяме, че читателите ни може да не са членове на клуба, в който сме ги научили.“

Как можем да развалим „проклятието на знанието“? – се пита Пинкър. Според него внимателният писател трябва „да развие навика да добавя по няколко обяснителни думи към общите технически термини“. Например, „опиоиди, силни обезболяващи, които потискат нервната система“ или „вещества от типа на морфина“ вместо просто „опиоиди“. „Писател, който обяснява техническите термини може да умножи читателите си хилядократно за сметка на шепа букви.“

Читателите също биха били благодарни за щедрата употреба на примери, които илюстрират казаното, тъй като обяснение без пример не е много по-добро от никакво обяснение.

Преди да натиснете бутона „Публикувай“ и да изпратите написаното от вас към света, е по-добре да бъдете честни пред себе си за това до каква степен е вероятно читателят да разбере даден пасаж или изречение. Отделете няколко минути, за да се уверите, че написаното от вас е ясно и разбираемо от колкото може повече читатели.

Както пише Ричард Файнман, Нобелов лауреат по физика, „Ако някога се чуете да казвате „Мисля, че разбирам това“, това означава, че не го разбирате.“

Източник: Inc.com

Ключови думи:
Коментари