Революция в бебешкия свят

1946-а година е преломна в грижата за бебешкото възпитание – тогава в книжарниците се появява книгата на американския учен, педиатър и педагог Бенджамин Спок „Грижи за бебето и детето“. Издателят планирал да продаде около 10 хиляди екземпляра, но продал… 750 хиляди!

Тогавашните нови родители с радост се отърсват от строгите ограничения и възприемат ръководството на д-р Спок като новата Библия – разбираемо, предвид, че преди са препоръчвали бебето да се придържа към строг режим, а д-р Спок пише: „Доверявайте се на себе си и на детето, хранете го тогава, когато то иска, носете го на ръце, когато плаче, давайте му свобода, уважавайте личността му!“

Лекарят просто е изложил своя опит, без да подозира, че извършва истинска революция не само в педиатрията, но и в умовете на милиони хора. Сега някои лекари твърдят, че част от съветите на д-р Спок са тотално остарели, но също така много поколения родители, включително и днешните, смело се ръководят от тях.

Иновации

Най-най-първата бебешка количка се появява на бял свят през 1733 г., благодарение на находчивостта на английския ландшафтен архитект Уилям Кент. Тя повече приличала на шейна и трябвало да впрягат в нея или куче, или пони. Първата компания за производство на колички, които повече приличали на днешните, също се появила във Великобритания, но в края на XIX в.

Поредната революция в индустрията извършил американецът Уилям Ричардсън през 1889 г., като измислил трансформиращ се модел, в който детето може да седи както с лице към мама, така и с гръб към нея.

След Втората световна война в Германия била произведена количка, която се доближава до съвременните образци, макар че в наши дни бебешките колички са снабдени с допълнителни аксесоари и функции, за които някога са можели само да мечтаят.

Първообразът на памперсите пък бил изобретен в Съветския съюз в хода на изследване, свързано с подготовката на първите пилотирани полети в Космоса.

Първият еднократен памперс се появява през 1956 г. в Щатите и е направен на основата на дървесни стърготини.

Майчината кърма е незаменима

В аристократичните фамилии някога обаче не са мислели така - майките не кърмели детето, смятало се, че бебето трябва да бъде кърмено от дойка. По-бедните семейства пък гледали да кърмят детето колкото се може по-дълго, защото знаели, че майчината кърма увеличава шансовете на бебето да оцелее.

Според някои теории на педиатри от средата на миналия век не бива бебето да се държи на гърдата повече от 30 минути, защото така се нарушава режима му на хранене и то всъщност не суче, а само се успокоява и приспива.

В този период от човешката история навлизат изкуствените млека и лекари убеждавали жените, че в майчината кърма няма достатъчно полезни вещества и е необходимо дохранване, като някои препоръчвали това да се въведе доста рано – ябълков сок след втория месец, млечна кухня – към 3-4-я месец и плодови и зеленчукови пюрета над 4 месеца.

Многобройни изследвания обаче са доказали, че прекалено ранното захранване може да доведе до хранителни алергии и проблеми със стомашно-чревния тракт.

Днес лекарите препоръчват бебето да се кърми поне 6 месеца. Първото захранване започва към 5−6-я месец, плодови и зеленчукови пюрета се въвеждат в 6−7-я месец, на 7−8 месеца – месен бульон, към 8-я месец се включват сухари, бисквити, яйчен жълтък и след това полека се преминава към нормална храна. А за деца с проблеми с храносмилателната система и други заболявания се прецизират индивидуални схеми на хранене.

Марина Атанасова по материали на parents.ru / Новите родители