В последния век са се променили ужасно много неща в правилата на отглеждане на бебетата. Наистина, някои и до днес са нещо като „златен стандарт“, но много са отречени, защото са отчайващо старомодни и дори - опасни за здравето на малките.
Как са се грижили прабабите и бабите ни за своите деца и кои правила са оцелели до наши дни?
В стил унисекс
В началото на XX в. в по-заможните семейства и момчетата, и момичетата са носели къси роклички с ниска „талия“. Така е било, защото са възприемали бебето като още неоформено и почти безполово същество, отнасяли са се с него като към нежно ангелче. В тази традиция е имало и чисто практически смисъл: поличката на детето е била по-удобна за смяна при мокрене и цапане, а и рокличките са били по-лесни за шиене и по-икономични откъм плат.
В страните на Западна Европа децата от мъжки пол са носели роклички до 4-8 г.
В онези времена момченцата първоначално са получавали „женско“ домашно възпитание: гувернантките са ги обучавали на чужди езици и добри маниери, и като правило бавачките са предшествали учителите – мъже в гимназиите и колежите. Смятало се е, че когато момчетата са с майките си, трябва да са облечени с роклички, но когато преминат под мъжка опека – на бащи или учители, са им обували панталони.
Момчетата, естествено, са очаквали с нетърпение кога ще дойде моментът да облекат панталонките, защото тогава вече са се смятали за големи. В деня, в който момчето е заменяло рокличката с панталон или бричове, са устройвали празници, за да отбележат прехода от детство към по-голяма възраст.
В наши дни детската мода търпи значителни промени и дори се забелязва обратна тенденция: ако преди момчетата са били обличани като момичета, днес момичетата ги обличат често като момчета, въпреки че модния гардероб на малките момиченца е все по-разнообразен.
Разни хора, разни обичаи
Разбира се, обичаите са били различни в зависимост от условията на живот. В България например бедните хора не са имали нито време, нито възможност да отделят особени грижи за малките деца.
Жените от ранно утро са повивали бебето в повой, често са пригаждали одеяло или черга за люлка, и са се отправяли на полето, където са работели до вечерта, а люлката е била окачена под близкото дърво. И често пъти са хранели бебето с комат хляб, напоен със сладка вода. А при липсата на водопровод да се мие детето всеки ден е било истински разкош.
Лекарите започват да оказват медицинска помощ на бременните и родилките чак някъде през 20-те години на миналия век. Дотогава жените са се справяли с помощта на по-опитни акушерки и баби. Доста по-късно се развива грижата за жените, които раждат, както и правилата за хигиената. През 50-те години например започват да препоръчват на жените преди кърмене да обличат чисти дрехи, а при простуда да носят марля на устата, докато хранят бебето.
Свободно дишанеПовиването на бебето е древен и полезен метод. Новороденото все още не знае как да контролира движенията си, мята ръце и крака и може да се нарани, а пелените елиминират този проблем.
В някои страни са вярвали, че плътното стягане на детето с пелени предотвратява изкривяване на краката и гръбнака. И макар че в такъв пашкул детето стои по-кротко, двигателната му активност страда.
Чак през 80-те години педиатри решават, че е достатъчно пелените да обвиват само долната част на тялото с краката, а за да не драска лицето си, на бебето се слагали ръкавички от тензух.
Днес се смята, че свободата на движение помага на детето да расте по-уверено, освен това без няколко пласта пристегнати пелени то диша по-лесно и кожата му се проветрява по-добре.
