Детското любопитство е пословично, но рано или късно възрастните просто капитулират, а децата отиват на детска, после на училище. А там има отговори за всичко. В тях обаче има и известна доза неистина, добавена сякаш, за да направи света по-лесен за възприемане, но и по-скучен. Така израстваме с някои изначално формирани грешни представи за човека, за света, за себепознанието. Например много е възможно да продължавате да вярвате, че:

1. Дали ще сме стройни или пълни, зависи от метаболизма

 Ах, как завиждаме на всички облагодателствани от природата да ядат, колкото си искат и нищо да не им се лепи. Защото били имали късмета да се родят с бърз метаболизъм. А метаболизмът, най-простичко казано е енергията, която тялото изразходва, за да диша, да поддържа работата на сърцето, както и за всички останали нормални и важни за съществуването ни функции.

Изследователи от един от най-престижните медицински центрове в САЩ, Мейо клиник, обаче откриха, че метаболизмът при хората с наднормено и недостатъчно тегло е точно противоположен на това, което обикновено се твърди: при слабите хора той е доста по-бавен, отколкото при понатежалите им опоненти. Толкова с оправданията, че за едни природата е майка, а за други - мащеха!

2. Губим по-голямата част от телесната температура през главата

Колкото и да сме пораснали, винаги ще си спомняме майчиното напомняне в студено време: „Сложи си шапката, да не изстинеш.”

Схващанията за процента топлина, който тялото губи през главата варират – някои смятат, че „топлинните загуби” така стигат до 80%.

В действителност, покриването на една част от тялото има същия ефект както и покриването на всяка друга.

Редица научни експерименти вече са доказали със сигурност, че през главата губим не повече от 10% топлина. Но, това не означава да излизате без шапка навън при студено време. Както и без ръкавици.

3. Способностите се определя от „лявото” или „дясното” полукълбо на мозъка

Навярно сте чували достатъчно тълкувания, че ако сте левичар, сте силни в творческите области, а десничарите са хора на логическата и интелектуалната мисъл. Цялата тази история тръгва оттам, че дясното полукълбо на мозъка, което всъщност контролира лявата половина от тялото е отговорно за креативността, докато лявото полукълбо – за логиката.

Тази концепция се оказва един мит, който обаче до такава степен е разпространен, че учителите често настояват за прилагане на методики за балансирано умствено развитие на детето, щом забележат, че пише с лявата ръка.

Определени мозъчни дялове действително отговарят за определени функции, но идеята, че са разположени в различни полукълба е меко казано нелепа, коментират невробиолози. Например граматическите знания и речниковия запас са в лявата мозъчна половина, но отделите, които контролират интонацията и акцента – в дясната. Така че, няма да научите как да научите един език ако не работят и двете полукълба едновременно.

По същия начин емоциите и математическите знания получават едновременно подкрепа и от двете полукълба. Така че, всеки сериозен учен ще ви каже, че за да бъдете силни в креативното мислене или пък в логиката, ще са ви нужни ресурсите и на двете полукълба.

4. Вкусовите рецептори на езика

Пише го в учебниците: определени зони в езика отговарят за усещането на соленото, сладкото, киселото, горчивото.

Истината е, че това твърдение изобщо не отговаря на истината. Голямата заблуда тръгва от грешен превод на немско изследване отпреди век. През 1901 г. немският учен Д. П. Ханинг провел експеримент, посветен на вкусовете и установил, че някои хора усещат дадени вкусове по-силно върху определени участъци от езика си. 40 г. по-късно, харвардският учен д-р Боринг, неправилно превел резултатите от изследването като записал, че за всеки вкус отговаря определена зона от езика.

 За учените отдавна е известно, че всички участъци на езика еднакво добре разпознават различните вкусове. И т.нар. „Вкусова карта” на езика е развенчана още преди 30 години, макар че, някои умни, шарени детски енциклопедии, продължават да я репродуцират.

5. Имаме 5 сетива

Зрение, обоняние, осезание, вкус, слух – учим за тях от ранна възраст. И от малки ни внушават конвенционалната представа, че ако някой смята, че има шесто чувство или е екстрасенс или е шарлатанин.

Истината е, че учените и до ден днешен спорят колко сетива имаме и какви са по същността си. В зависимост от различните теории, те изброяват от 14 до 20 сетива или чувства. Първите пет от тях, както вече стана ясно, са ни известни още от детството. Останалите обаче са далеч по интересни.

Харвардската медицинска школа например твърди, че имаме още 6 допълнителни усета. Затворете очи, след това докоснете с върха на единия показалец носа си. Откъде знаете, къде се намира показалеца, без да го виждате. А откъде знаете къде е носът ви, за да го докоснете? Това, според от учените от Харвард е проприоцепция, или „разбиране на тялото” къде и какво се намира една част от него спрямо друга.

 Възможно е едно от най-интересните допълнителни, но непризнати чувства да е усетът ни за време като астрономическо понятие. Водещият невролог Дейвид Иглмен твърди, че това е най-важното от целия набор чувства за ориентация с които разполагаме, тъй като се явява свързващата нишка между всички тях.

Трябва да се отбележи също, че комбинацията от чувствата, за които забравят да ни разкажат в училище може да функционира като свръхспособности. Например ако вървите през гората и дочуете как от храстите вляво реве мечка, звукът ще достиген до лявото ви ухо с една милионна част от секундата по-бързо, отколкото до дясното. Вашето вградено чувство за време ще ви позволи да уловите тази разлика и да определите местоположението на мечката в пространството.