Десетилетия наред различни изследвания показваха, че слушането на музика снема напрежението и бори депресията, подобрява настроението и познавателната функция на мозъка, като например осъзнаването и ориентацията в пространството.
Но доскоро учените не вземаха предвид начина на потребление на музиката. Същите ли са умствените ползи, ако музиката се слуша по време на изпълнението на някаква задача, а не преди самата работа? И по какъв начин музикалните ни предпочитания се отразяват на резултатите от труда ни?
Изследване, публикувано в Applied Cognitive Psychology показва, че да се слуша харесвана музика при умствена работа, изискваща усилие на паметта, не помага, или поне не повече, отколкото, ако слушате музика, която не ви харесва.
Учените изследвали "несвързания звуков ефект" като карали доброволци да си спомнят списък от букви по реда на произнасянето им в пет вида звукова среда: тишина, харесвана музика; нехаресвана музика; променлива среда (поредица от случайни числа) и еднообразен, повтарящ се звук.
Най-лоши резултати били получени под въздействието на музика (независимо от вида) и при изменчивата среда. Тишината и еднообразният звуков фон подпомагали припомнянето.
За учените няма съмнение, че акустичните вариации в музиката водят до притъпяване на когнитивната функция на мозъка. Затова, когато някой ви каже, че има нужда от музика, за да работи по-добре, не му вярвайте.
