Едно е детето да иска на собствена воля да играе с по-малкото си братче или сестриче, друго е вие да го карате да поема отговорността за неговата безопасност. Времето на един подрастващ обикновено е почти изцяло ангажирано от училището и различни лични проблеми и / или странични занимания. Затова ако решите да го/я „наемете“ като стандартен служител, ще трябва да помислите и за съответната компенсация.
Някои тийнейджъри имат и различни отговорности и задължения вкъщи. Съответно, гледането за по-малкото братче или сестра може да спадне и към тази категория. Но и в този случай трябва да има ясни параметри – колко часа, в кои дни от седмицата и т.н. Това е далеч по-добрия подход, отколкото ако им плащате за тази работа. Все пак – нужно е да се грижим за своето семейство, без да очакваме каквото и да е възнаграждение.
Най-важното нещо, което родителите трябва да имат предвид е, че вашето по-голямо дете не е виновно за това, че вие сте решили да имате още деца и не сте преценили възможностите си да се грижите за всички адекватно. Ако изключим извънредните ситуации, възпитанието и отглеждането на мъничетата е изцяло отговорност на родителя.
По-големите деца могат да помагат, стига да искат, но отговорността е изцяло ваша.
Често ми се е случвало да виждам родители да наказват по-голямото дете (например на 7 години) заради неприятностите, в които по-малкото се е забъркало. То, разбира се, не е виновно. Просто някой друг е трябвало да ги наглежда.
Понякога и тези изключително внимателни и отговорни момиченца, които се опитват всячески да се грижат за своите братчета и сестричета, порастват със съзнанието, че децата са товар, с който те самите не могат да се справят (заради проблемите, които са имали като малки).
Затова ако един ден искате внуци, трябва да разберете, че вие сте единствените, които трябва да се грижат за своите деца.
