Ето защо по-големите деца не трябва да бъдат детегледачки на своите по-малки братя или сестри
Оставянето на малките деца в ръцете на по-големите въобще не е добра идея. И в следващите редове ще ви представим всички аргументи в защита на тази теза, изложени от руската психоложка Катерина Демина и цитирани от BrightSide…
Често започва с нещо дребно: „Дръж под око братчето си за мъничко. Връщам се след 10 минути“. По-късно майката се прибира и вижда, че нищо лошо не се е случило. Бебето се е събудило, но не плаче. По-възрастното дете е успяло да го успокои и ужасно много се гордее от този факт.
Това от своя страна води до следващият сценарии. Майката и децата са в парка. „Наглеждай братчето си, докато отида до магазина.“ Първият път всичко е наред. Но на следващия когато майката се връща, мъникът я забелязва, скача рязко, без по-голямата му сестричка да забележи, и си удря главата в метална катерушка. Майката бързо успокоява по-малкото дете, но неговата сестра е в шок от случилото се. Тя вече категорично отказва да ходи в парка.
Не е редно да оставяте по-големите да гледат по-малките, защото те не могат физически да се справят със ситуацията. Разликата в годините между тях трябва да е минимум 12 години, ако искате нещата да протекат по план.
Няма проблеми да ги гледат за няколко минути, докато мама готви. Но да ги извеждат на разходка сами, да ги оставяте вкъщи за повече от 5 минути – в никакъв случай. Точно така – 5 минути са прекалено много време.
Някои хора може и да възразят на подобно твърдение. „С моите дечица сме вършили всичко самички и нищо лошо не се е случило“, вероятно ще кажете. Може и така да е. Аз обаче работех в болница. Вряща вода, падане от прозореца, горещи ютии, ножици, задавяне с играчки, заклещване на вещи в носа – виждала съм резултатите от всичко това само в рамките на първите си три дни на служба.
7-годишното не може да попречи на 5-годишното да направи нещо опасно. Понякога то дори може да му помогне. Не защото му мисли злото, а от чисто и просто любопитство.
Ако възрастовата граница е 12 години или повече, по-голямото братче или сестриче вече може да изпълнява ролята на детегледачка. Но само при конкретни и ясно изложени правила (например колко време). И разбира се – срещу някакво възнаграждение.