Александър Дюма-син имал навика да казва, че баща му често се оплаква от празни личности. Той ги сравнявал със стомна: „Колкото са по-празни, толкова по-голям шум вдигат“. От това символично сравнение можем да заключим, че подобен вид хора не обичат да минават незабелязани и изобщо не ни оставят равнодушни.
Но с какво по-точно се отличават тези личности? Какво се крие зад техния начин на поведение?
1. Липса на емоционална взаимност
Тук няма да обсъждаме наличието на душа, защото за нея се сещаме най-напред, когато говорим за празни хора. Следователно под „празен“ тук разбираме несъществуването на фундаментални измерения. Празните хора са неспособни да се поставят на мястото на другите, да ги разбират и да изпитват емпатия. Те отказват да приемат личната перспектива на отсрещния. Поведението им се основава на смесица от несъзнателни правила, по силата на които най-важни са собственият приоритет и опитът за задоволяване на личните потребности. Използваме думата „несъзнателни“, защото те действат автоматично, без да оценяват последствията, тъй като смятат, че са безгрешни. Празните личности не са добри слушатели и не се разкриват пред другите. Направят ли го все пак в даден момент, то е само за собствена изгода.
2. Необходимост да подчинят човека, който е по-емоционален от тях, и да го привържат към себе си
Празните хора се характеризират с нещо фундаментално: не умеят да изпитват чувство за щастие. В своя свят те винаги се опитват да контролират нещата. Манипулират емоциите на другите, за да запълнят с тях необяснимата си вътрешна пустота и да прикрият недостатъците си. Въпреки това никога не проявяват великодушие и жертвоготовност, нито излъчват жизнерадост. Защото не знаят какво е компромис или солидарност. Те се люшкат между крайностите всичко или нищо, между безусловната любов, която задоволява всички потребности, и абсолютното безразличие, след като са се нахранили до насита. След това ви загръщат в пелерината на емоционалната си самота. Празните хора са непълноценни личности, които изграждат незрели отношения. Не позволявайте да ви превърнат във водата, която да запълни дупките им, или в искрата, която всеки ден да разпалва мимолетните им радости. Не ставайте и онази светлина, която да озари самотата им. Накрая вие ще сте онези, които ще страдат.
Как да устроим живота си с празни личности?
Възможно е първото, което ви хрумва, да е да се дистанцирате. Но как, след като тук говорим за чувства и по принцип за връзки, изградени с хора, които означават нещо за нас и на които държим. Всичко е процес, в който, ако е минало достатъчно време и сме си изработили подходящи стратегии, самите ние ще решим дали да прекратим тези отношения, или не.
Често казват, че всички ние сме малко повредени. Някои заглаждат ъглите и ръбовете, а други полират празнините си.
Нашето всекидневие, нашето емоционално равновесие и интегритет са главните предупредителни сигнали, с които във всеки един момент да се съобразяваме. Нека разгледаме помощните средства, които можем да използваме:
Спрямо членове на семейството: ако в най-тесния си роднински кръг имате баща, майка, брат или сестра, които изглеждат празни и студени, деактивирайте доколкото е възможно значението, което имат за вашето всекидневие. Отнемете им както главната роля, така и авторитета. Не правете грешката да се държите като тях. Бъдете естествени и им изяснете с помощта на думи и ситуации какви сте вие и какво ви смущава в тях.
Спрямо любимите си: ако още отсега съзнавате, че партньорът ви е по-скоро празна личност, кажете му как се чувствате, а също и какво сте способни да приемете, и какво не. Вие имате чувства, на които трябва да бъде отговорено; имате емоционални потребности, които трябва да почиват на взаимност. Ако нито едно от тези условия не е изпълнено, нищо няма да се промени и в бъдеще. Затова добре си помислете каква да бъде следващата стъпка, която ще предприемете.
Няма по-лоша самота от тази на хората, които ни засвидетелстват аморфна симпатия. Свят на празни хора.
