Вестниците били готови да отразят това, което ще им предостави Едингтън, като епичната битка между техния британски Нютън и все още неизвестния Айнщайн.
Самият Айнщайн, който е тежко болен от лишенията по време на войната и все още е в Берлин, не знае нищо за това. Едингтън и неговите колеги се заемат да докажат теорията му изцяло по собствена инициатива.
Така два екипа са изпратени да наблюдават слънчевото затъмнение – един в Бразилия, и един – ръководен от Едингтън, на остров Принсипи в Западна Африка.
На 29 май 1919 година – преди цели 100 години, именно тези астрономи наблюдават затъмненото небе в продължение на 6 минути, за да засекат възможно най-кратката промяна на позицията на звездите и да разкрият най-голямата промяна в нашето разбиране за Вселената.
Почти съсипана от лошото време екипировката се разваля, но експедицията успява да се върне със снимки, които всички се надяват да покажат изместването на звездите от гравитацията на Слънцето.
След месеци на усилени измервания и сложни математически изчисления, Едингтън получава положителен резултат.
Той определя случилото се като най-великия момент в своя живот: „Знаех, че теорията на Айнщайн е издържала теста и научните доказателства ще надделеят“.
Той представя резултатите си пред зала пълна с учени от Кралското общество и репортери, нетърпеливи да чуят кой е излязъл победител – Айнщайн или Нютън (под зоркия поглед на портрета на самия Исак Нютън, висящ на една от стените).
Съобщението създава неописуем хаос. Председателят на Кралското общество обявява случилото се за „едно от най-великите постижения на човешката мисъл“. Заглавието във вестник „Таймс“ на следващия ден е „Революция в науката“.
Едингтън планира събитието до най-малката подробност. Айнщайн, буквално за една нощ се превръща от никому неизвестен академик в знаменитост, която всеки иска да опознае.
И Едингтън дава на публиката това, което иска. Като главен апостол на относителността в англоговорящия свят, той е човекът, към който се обръща всеки вестник и списание.
Неговите лекции привличат стотици хора. Тези, които успяват да ги чуят не само разбират за странната физика на относителността, но също и за Айнщайн като символ на международната наука, който се издига над омразата и хаоса на войната.
А самият Айнщай е толкова болен, че едвам става от леглото. Научава за резултатите от телеграма, която получава от Холандия. Той е изключително радостен, че теорията му е била потвърдена и дори е леко озадачен от медийното внимание, което внезапно нахлува в живота му.
От този момент нататък той не е в състояние да прекрачи прага на дома си, без да е заобиколен от репортери. Без Едингтън относителността ще си остане недоказана, а Айнщайн никога нямаше да бъде обявен за гений. Едингтън е неочакван съюзник на Айнщайн, въпреки че двамата се срещат едва години след края на войната. Тяхното сътрудничество е от изключителна важност за зараждането на съвременната физика, но и за оцеляването на науката като международна общност в най-мрачните моменти на Първата световна война.
