„Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра. Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него; яде хляб, непожънат от него; и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса. Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър. Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве й робува. Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивлява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника. Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието. Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки само за да посрещне друг отново с фанфари. Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката. Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.“

Джубран Х. Джубран е ливански поет, писател, философ и художник. Роден е в семейство на християни-маронити, но самият той е повлиян от исляма и по-специално от мистичното течение на суфизма.