Първата линия на отбраната му е да превърне врага в продукт. Всички вие можете да изброите вашите лични любими, най-отвратителни примери за превръщането на любовта в продукт. Моите включват сватбената индустрия, телевизионните реклами със симпатични деца или даването на автомобили като коледни подаръци и особено гротескното приравняване на диамантените бижута с вечната преданост. Във всички случаи посланието е, че ако обичаш някого, трябва да му подаряваш разни неща.

Свързан с това феномен е преобразяването, благодарение на фейсбук, на глагола „харесвам” от душевно състояние в действие, което можеш да извършиш чрез компютърната си мишка, от чувство – в изтъкване на консуматорския избор. И като цяло, харесването в комерсиалната култура е заместителят на любовта. Шокиращото за всички потребителски продукти – и преди всичко електрическите устройства и приложения – е, че те са проектирани да бъдат харесвани. Това всъщност е определението за потребителски продукт, обратно на продукта, който просто е това, което е и чийто създатели не са обсебени от идеята да го харесвате. (Тук си мисля за неща като самолетни двигатели, лабораторно оборудване, сериозно изкуство и литература.)

Но ако разгледате това от човешка гледна точка и си представите човек, предопределен от отчаяното желание да бъде харесван, какво виждате? Виждате човек без цялост, без център. В повечето патологични случаи, виждате нарцисист – човек, който не може да понася опетняването на собствения му имидж, което всъщност представлява нехаресването. И който по тази причина отказва да контактува или отива в крайността да прави жертващи неговата цялост стъпки, за да бъде харесван.

Ако посветите съществуването си на това да бъдете харесвани, обаче и ако приемете необходимите привлекателни черти, каквито и да са те, за да го постигнете, това означава, че вие сте изгубили надежда да ви обичат заради това, което наистина сте. И ако успеете да изманипулирате други хора да ви харесват, ще бъде трудно да не чувствате до известна степен презрение към тези хора, защото те са попаднали в капана ви. Може да стигнете до отчаяние, алкохолизъм или ако сте Доналд Тръмп – до кандидатура за президент (и последващ отказ от нея).

Потребителските технологични продукти никога няма да направят нещо непривлекателно, защото те не са хора. Все пак те са страхотни помощници и благоприятстват нарцисизма. Успоредно с вградената им жажда да бъдат харесвани има и вградена жажда да ни повлияят добре. Животът ни изглежда много по-интересен, когато е отразен през секси призмата на фейсбук. Играем главна роля в собствените си филми, снимаме се непрекъснато,  кликваме върху мишката и машината потвърждава нашето усещане за господство.

Откакто технологиите са наистина просто продължение на нас самите, няма нужда да изпитваме презрение към манипулативността им така, както към истинските хора. Всичко е един голям безкраен цикъл. Харесваме огледалото и то ни харесва. Да се сприятелиш с някого значи просто да го включиш в личната си стая с хвалебствени огледала.

Може да преувеличавам малко. По всяка вероятност сте отегчени до смърт от ексцентрични 51 годишни, които оплюват социалните медии. Целта ми е преди всичко да очертая контраста между нарцистичните тенденции на технологиите и проблема с истинската любов. Моята приятелка Алис Себолд обича да говори за „слизането в ямата и обичането на някого.” Тя има предвид мръсотията, която любовта неизбежно разплисква в огледалото на нашето себелюбие.