Джонатан Франзен (1959) e един от най-успешните американски писатели в началото на 21 век. Най-популярните му романи „Поправките“ и „Свобода“, които му спечелиха фенове по цял свят, вече са издадени и на български. Фразен пише за сп. Ню Йоркър и придобива широка популярност с изказванията си по най-различни теми и въпроси, основно свързани със социалния реализъм, технологиите, начина на живот, устройството на света и други. В това есе, адаптирано от речта му в колежа Кениън на 21 май 2011 година, Франзен коментира противопоставянето между любовта и модерното тенденциозно харесване, наложено от социалните мрежи и новите технологии.
Преди няколко седмици замених три годишното ми Блекбъри Пърл с много по-мощното Блекбъри Болд. Няма нужда да казвам, че съм впечатлен колко са напреднали технологиите в последните три години. Дори, когато няма на кого да се обадя или да пиша, искам да галя моя нов Болд и да се наслаждавам на невероятната чистота на екрана, коприненото действие на тракпада, шокиращата скорост на реакциите му, привлекателната елегантност на графиките му.
Накратко, бях увлечен от моето ново устройство. Разбира се, по подобен начин бях увлечен и по старото си устройство; но с годините тръпката от връзката ни изчезна. Имах проблеми с доверието в моя Пърл, проблеми със сметките, със съвместимостта, а към края се съмнявах дори в здравия му разум, докато не трябваше да призная пред себе си, че съм надживял връзката ни.
Има ли нужда да го споменавам – ако изключим някаква дива, антропоморфна проекция, в която моето старо Блекбъри е тъжно, поради угасналата ми любов към него – че нашата връзка беше изцяло едностранна? Нека все пак да го поясня.
Нека да спомена как повсеместно думата „секси” се използва, за да опише последните модели джаджи; и как изключително готините неща, които можем да правим с тези джаджи – като да им казваме какво да правят чрез гласови команди или да правим на iPhone-а това разтваряне на пръстите, чрез което снимките се увеличават – биха изглеждали на хората преди сто години като магически заклинания, вълшебни жестове с ръцете; и как, когато искаме да опишем еротична връзка, която се развива идеално, ние наистина говорим за магия.
Нека да подхвърля идеята, че нашите пазари откриват и отговарят на това, което искат потребителите, технологиите ни станаха изключително адаптирани да създават продукти, които отговарят на въображаемия ни идеал за еротична връзка, в която обичания обект не иска нищо и дава всичко моментално и ни кара да се чувстваме могъщи, и не прави сцени, когато е заменен с дори по-секси обект и е захвърлен в някое чекмедже.
Да го кажем по-общо, крайната цел на технологиите е да замени естествения свят, който е безразличен към нашите желания – свят на урагани, изпитания и разбити сърца, свят на съпротивление – със свят толкова отзивчив на желанията ни, че се превръща в естествено продължение на самите нас.
Нека накрая да предположа, че светът на технологичното потребление е обезпокоен от истинската любов и че няма избор, освен в замяна и той да обезпокои любовта.
