„Археологическите свидетелства са от решаващо значение за идентифицирането и разбирането на дълбоката история на човешките въздействия“ – казва Боавен.
Ако искаме да подобрим разбирането си за това как да се справяме с околната среда и да съхраним видовете днес, може би трябва да сменим перспективата си, като мислим повече за това как да запазим чист въздух и чиста вода за бъдещите поколения, отколкото как да върнем планетата Земя към първоначалното ѝ състояние.“
Според учените това „първоначално състояние“ не е съществувало от хиляди години, тъй че трябва да се фокусираме върху това, което можем да направим за планетата, такава, каквато е сега, отколкото да се опитваме да възстановим отдавна изчезнал оазис, който съществува само в нашето въображение.
„Вместо невъзможното завръщане към девствените условия, това, което е нужно, е исторически информирано управление на възникващите нови екосистеми, за да се осигури поддържането на устойчиви стоки и услуги“ - пишат авторите в Proceedings of the National Academy of Sciences.
„Подобни усилия трябва да вземат предвид нуждите на всички заинтересовани и да осъществят баланс между местния поминък и това, което е на дневен ред в страните от „първия свят“.
„Натрупаните археологически данни ясно показват, че хората са повече от способни за преоформяне и драстично трансформиране на екосистемите. - допълва Боавен. „Сега въпросът е какъв тип екосистеми ще създадем за бъдещето. Дали те ще подкрепят добруването на нашия и останалите видове или ще създават среда за по-нататъшни мащабни изчезвания на видове и необратими климатични промени?“
