Доказано: На Земята не са останали „недокоснати“ места

10 юни 2016 г., 08:30
1829

saiko3p / Shutterstock

Ясно е, че човеците са оставили незаличим отпечатък върху околната среда. Нашето въздействие върху планетата може дори да се класифицира дори като нова геоложка епоха – но със сигурност, ако пътувате достатъчно далеч в търсене на недокоснат, чист оазис, може все още да намерите някое напълно естествено кътче, неопетнено от човешката ръка?

Не. Поне така твърди мащабно ново изследване, което обхваща десетилетия археологически свидетелства. То установява, че на Земята не е останало нито едно девствено кътче, което не е засегнато от човешката дейност. Нещо повече, от хиляди години няма такова.

Археологът Никол Боавен от Оксфордския университет и Института Макс Планк за изучаване на човешката история, проучва заедно със свои колеги 30 години археологически изследвания, нови масиви от данни от древна ДНК и микрофосили, наред със статистически модели.

Заключението е, че въздействието на човечеството върху планетата не започва просто с масивните технологични и социални промени на Индустриалната революция, а е се наблюдава хиляди години преди късния плейстоцен под формата на изчезвания на видове, свързани с разрастването на човешката популация, и може да се проследи 195 хиляди години назад.

Според учените най-значимият пример е драстичното намаляване на мегафауната (големите зверове) преди между 50 и 10 хиляди години, което е имало драматичен ефект върху екосистемите. Един пример е разпространението на семената.

Появата на земеделието оказва още по-силен еволюционен натиск върху растенията и животните. То има „безпрецедентно и трайно въздействие върху разпределението на видовете“. Това въздействие не води просто до изчезвания на видове. Типовете животни, които са били от полза на хората – като опитомени кучета, овце, пилета и не на последно място – крави, рязко се увеличават.

Хората също са колонизирали острови, което е имало огромно въздействие, тъй като природните екосистеми на островите „нямат устойчивостта на континенталните биоми“. Когато са въведени нови видове, коренните са били изместени. Разрастването на търговията от бронзовата епоха насам е усложнило много от тези ефекти – и всичко това много преди началото на индустриалната революция.

С други думи, със самото завладяване на нови земи и отглеждане на животните, които сме искали да ядем, сме оказали влияние върху всяка отделна част от планетата.

Изследователите казват, че откритието на това дългосрочно човешко въздействие означава, че трябва да преприемем по-широк и по-прагматичен подход в усилията си за опазване на околната среда. Трябва да планираме съобразно тази вековна склонност да изменяме природата, ако искаме реалистично да опазим планетата от екологични заплахи.

„Археологическите свидетелства са от решаващо значение за идентифицирането и разбирането на дълбоката история на човешките въздействия“ – казва Боавен.

Ако искаме да подобрим разбирането си за това как да се справяме с околната среда и да съхраним видовете днес, може би трябва да сменим перспективата си, като мислим повече за това как да запазим чист въздух и чиста вода за бъдещите поколения, отколкото как да върнем планетата Земя към първоначалното ѝ състояние.“

Според учените това „първоначално състояние“ не е съществувало от хиляди години, тъй че трябва да се фокусираме върху това, което можем да направим за планетата, такава, каквато е сега, отколкото да се опитваме да възстановим отдавна изчезнал оазис, който съществува само в нашето въображение.

„Вместо невъзможното завръщане към девствените условия, това, което е нужно, е исторически информирано управление на възникващите нови екосистеми, за да се осигури поддържането на устойчиви стоки и услуги“ - пишат авторите в Proceedings of the National Academy of Sciences.

„Подобни усилия трябва да вземат предвид нуждите на всички заинтересовани и да осъществят баланс между местния поминък и това, което е на дневен ред в страните от „първия свят“.

„Натрупаните археологически данни ясно показват, че хората са повече от способни за преоформяне и драстично трансформиране на екосистемите. - допълва Боавен. „Сега въпросът е какъв тип екосистеми ще създадем за бъдещето. Дали те ще подкрепят добруването на нашия и останалите видове или ще създават среда за по-нататъшни мащабни изчезвания на видове и необратими климатични промени?“

 

 

Коментари