Защо детето реагира по определен начин – избухва в плач, отказва да прави неща, които иначе харесва, не желае да си пише домашното или просто прави напук? Често се питаме това и в подобна ситуация много от нас мислят, че не са поставили ясни правила и не са посочили къде са границите.
Един от правилните отговори обаче е: „Детето се държи така, защото в момента изпитва определена емоция.“ И на нас ни се случва и то - доста често. Понякога дори самите ние не си даваме сметка колко много начинът, по който се държим, зависи от това как се чувстваме.
Всъщност съществува много тясна връзка между емоциите и поведението, обяснява Виктория Бъчварова от Център за приобщаващо образование.
Когато децата искат да изразят дадена емоция, но не знаят как, често реагират по най-първичния начин – с предизвикателно поведение или със затваряне в себе си. А колкото повече знаят децата за емоциите, толкова по-лесно ще им бъде да реагират адекватно.
Регулирането на емоциите представлява начинът, по който мислим конструктивно за това как да се справим с чувствата си.
Умението за регулиране и изразяване на емоциите носи след себе си ползи във всеки житейски аспект. Повечето психолози са категорични: то е ключово за благосъстоянието ни и е един от най-важните фактори за нашето психично здраве.
Децата, които биват подкрепяни да приемат и демонстрират емоциите си, израстват по-уверени, с добро самочувствие и реалистична преценка за себе си и собствените си качества. Всяко разочарование ще бъде по-малко болезнено за тях, а те ще са готови сами да търсят решения на проблемите си. По-рядко ще попадат в ситуации, в които да се самообвиняват, ще се научат на емпатия и отговорност към другите.
Деца, които са способни да владеят емоциите си, внимават повече, работят по-усърдно и постигат по-добри резултати в училище. По-лесно се справят с разрешаването на конфликти и показват по-ниски нива на тревожност (тези заключения са част от изследване на John Gottman и неговите колеги).
