Децата са ни дадени, за да ни направят по-добри личности. Мислим си, че ние възпитаваме тях, но всъщност и те възпитават нас. Учат ни да бъдем по-търпеливи, да забавим темпото, да видим детайлите и да оценим дребните неща, които всъщност са големи.
Децата ни са нашите най-големи учители. Те ни водят по пътя към промяната. Промяната към добро.
Не бива да се съсредоточаваме върху лошото поведение на децата си. То не може да бъде извинение за липсата на отношение и внимание от страна на родителите. Ако родителите не могат да се справят с децата си, вината не е у малките, а вътре в съзнанието на възрастните, които понякога непременно искат да моделират децата си според своите разбирания за правилно и грешно.
Понякога подобно поведение е пагубно, защото в желанието си да дадат всичко на децата се, може да им отнемат всичко, в желанието си да им дадат криле, може да им ги подрежат.
Няма как да учим на добро, на емоционална стабилност децата си, ако самите ние не сме такива. Затова трябва да искаме да разбираме, да учим, да се променяме.
Когато ние се променяме, променят се и децата ни.
Цветелина Велчева
