- Вие казахте: „Децата са изпитът, който родителите държат пред Бог“ Но нали има случаи, когато родителите отделят малко внимание на детето си, е то става прекрасен човек.
- Първо – трудно е да се прецени колко внимание отделя този или онзи родител. И второ – що е това „прекрасен човек“? Знам ситуация, когато родители са се присмивали на дъщеря си през цялото й детство. Тя израсна прекрасен, интелигентен човек, но бе дълбоко нещастна. Но за това знаеше само тя и приятелят й.
Мисля, че Ерик Берн беше казал: „Главната задача на родителите е да възпитат победител.“ Много е важно детето да расте с усещането, че е победител.
- Кой, според вас, е основният принцип във възпитанието на децата?
– Главният принцип: детето е човек. Винаги!
- А нима някой мисли другояче?
– Колкото и да е странно, да! Повечето родители приемат това твърдение, но не разбират какво стои зад него. Ето, например, вашият мъж е полегнал, гледа телевизия, пие бира, а вие му казвате: „Престани, това твоето не е почивка. Иди да се поразходиш, да подишаш чист въздух.“ Как мислите, че ще реагира той? А детето ако седи пред компютъра, вие спокойно можете да го заставите да отиде на разходка. Има един фундаментален принцип в човешкото общуване – отнасяй се към другия така, както искаш да се отнасят към теб. Представете си, че ви заставят да ядете не вкусна, а полезна храна, да ви слагат рано да спите и да ви казват: „Никой не се интересува от твоето мнение!“ или „Ти си доста голям вече за това!“.
Когато питам родителите „как искате да видите децата си след години?“, отговорът е винаги един: „Щастливи!“ Отлично! Но когато ги ругаете за слабите оценки, спомняте ли си тези думи? А когато не им разрешавате да гледат футбол само защото е късно? А когато избирате приятелка на сина си? Книгата, която пиша сега се нарича „Родителите като врагове“. Когато родителите обичат детето и се държат като врагове – това е наистина страшна история.
Жизненият опит на детето
- Един от въпросите, които ме измъчва лично мен е: къде е тънката граница между свободата и толерантността?
- Кой трябва „да толерира“? На какво основание родителят трябва да има такава възможност? Ако изхождаме от това, че към детето трябва да се отнасяме като към човек, то всички решения то трябва да взима само. Към детето трябва да се подхожда не с отговори, а с въпроси. Ако детето иска първо да поиграе, а после да учи, това е негова работа. Само трябва да се попита: „Разбираш ли до какво може да доведе това? Сигурен ли си, че така е по-добре? Не искаш ли да пробваш обратното“. Във всички случаи решението трябва да си го вземе само. Вярно, това не работи, когато става въпрос за здравето. Малкото дете не може да разбере защо като е било без шапка е настинало. И в такива ситуации трябва да се прояви повече настоятелност. Но по принцип, не разбирам на какво основание трябва да забраняваме или разрешаваме.
