Известният телевизионен водещ, писател и драматург Андрей Максимов е написал книгата „Как да не бъдем врагове на своето дете?“. Той е убеден, че ако между поколенията има проблеми, вината винаги е у родителите. Поговорихме с Андрей Максимов за възпитанието на децата и съвременната образователна система.
- Андрей Маркович, вие твърдите, че съвременното училище в Русия не е училище. Защо?
- Защото то не решава двете най-важни задачи – не учи децата да се учат, т.е. не възпитава у тях любов към знанията и не им помага да намерят себе си, своето призвание.
- Има ли изход? Постоянно текат реформи в училищата, а се оказва, че нещата не стават по-добри?
– За да се подобри цялата училищна система, трябва да дойде такъв министър на образованието, който да се вълнува от реформата повече отколкото от собствената си кариера. А това е невъзможно. Та при всяка реформа в началото е трудно и резултатите не се появяват веднага. Но на такъв риск няма тръгне нито един министър. Разбира се, в ръководството на Министерството на образованието има много хубави хора, които се опитват да направят нещо. Дай Боже, да успеят! Но днес с образованието на децата трябва да се занимават родителите. Безсмислено е да се надяваш на училището. Днес детето ходи на училище за да общува с връстниците си. Необходимо е да се разбере, че училището днес дава много малко знания.
- Сега настъпва страшно време за горните класове – единен държавен изпит (ЕДИ*). Как се отнасяте към такава изпитна система?
- Подготовката за ЕДИ е зубрене. Няма никакво отношение към знанията. Това е задънена улица. В целия свят изпитите протичат по друг начин. Моята дъщеря постъпи в Ню-Йоркския университет, катедра кинознание. Трябваше да издържи изпит по математика, но не би. Но в университета я приеха, като й казали: „Да, не сте издържали изпита по математика, но имате такива блестящи знания по другите предмети, че ще си затворим очите.“ Може ли това да случи тук? Не!
Самата процедура на ЕДИ и по форма и по същност говори за това, че ние дълги години провеждаме социален експеримент с децата. Всичко е направено така, че да им е зле и меко казано некомфортно. ЕДИ се държи в чужди училища, там ги посрещат чужди учители, преди изпита ги обискират охранителите, в тоалета може да се отиде само с придружител… Историята на внедряването на ЕДИ в Русия е история на борбата на държавата с децата. И не знам защо никой не се замисля как те получават урок по антигражданственост. Та нали, в същност, ЕДИ е първата им сериозна среща с държавата. И детето разбира, че държавата не иска да застане на негова страна, така че да му е добре и комфортно.
