Старомодните романтици може би имат погрешна представа за любовта. Дълбокото убеждение, че истинската любов съществува може да ни направи слепи и за добрите, и за лошите страни на партньора, а това да доведе до някои „токсични“ резултати.
Случвало ли ви се е да споделите проблем, който е между вас и половинката, с приятелите си, с единствената цел да ги убедите, че няма нищо притеснително? Или пък да видите ваш приятел да се впуска във връзка с човек, който смятате за напълно неподходящ, а всъщност тази връзка процъфтява?
Психолози са разграничили два показателя, които влияят върху началото и развоя на една връзка.
Единият измерва степента, до която разчитаме на първото впечатление и ранните знаци на съвместимост, докато другият измерва доколко сме склонни да решаваме проблемите, които изникват в отношенията ни. Тези измервания се наричат още скрити теории за взаимоотношенията, тъй като за тях не се говори често. Взети заедно, тези два показателя биха могли да ни покажат дали сме склонни да обсъждаме проблемите с партньорите си, да търсим грешки или пукнатини там, където може и да не съществуват, и да прекратяваме една връзка без обяснения и предупреждение. Разликите в тези скрити, или подсъзнателни, нагласи може също така да ни помогнат да разберем какви са причините да не можем да разберем романтичния избор, който правят други.
За да разберете какви са вашите лични нагласи по тези въпроси, отговорете на твърденията по-долу:
„Сродна душа“
Отговорете по скалата от 1 до 7, където 1 означава „Категорично не съм съгласен“, а 7 – „Напълно съгласен“.
1. Успехът на една романтична връзка зависи най-вече от това дали партньорите са подходящи един за друг.
2. Там някъде има човек, който е перфектен (или почти перфектен) за мен.
3. В брачните си отношения много хора откриват (противоположно на „изграждат“) дълбока интимна връзка с брачния партньор.
4. Изключително важно е за мен брачният ми партньор и аз да сме страстно влюбени един в друг след брака.
5. Не бих могъл да сключа брак с човек, в когото не съм страстно влюбен/а.
6. Не съществуват понятия като „Г-н Правилния“ или „Г-жа Правилната“.
7. Очаквам бъдещият ми съпруг или съпруга да е най-изумителният човек, когото някога съм срещал/а.
8. Хората, търсещи идеалната половинка, си губят времето.
9. Причината за разпадането на повечето бракове е, че хората не са подходящи един за друг.
10. Връзката между двама души съществува още преди те да се срещнат.
Ето как да изчислите резултата си:
Срещу всяко твърдение отбележете своя отговор, използвайки скалата от 1 до 7. Отговори 6 и 8 трябва да извадите от цифрата 8 и получената разлика се счита за вашия отговор на този въпрос. Например, 8-6=2 или 8-8=0. Тоест, при изчислението на резултатите взимате под внимание 2 или 0. Когато получите общия сбор точки от десетте въпроса, го разделете на 10 и ще получите усреднена стойност за анкетата.
„Търсене на решение“
Тук също използвайте скалата от 1 до 7, където 1 означава „Категорично не съм съгласен“, а 7 – „Напълно съгласен“.
1. Успешността на една романтична връзка зависи най-вече от старанието на партньорите да я съхранят.
2. В брака, положените усилия са по-важни от съвместимостта.
3. В една връзка, любовта се отглежда и нараства, а не е даденост от самото начало.
4. Ако хората полагаха по-големи усилия, повечето бракове щяха да са успешни.
5. Мога да сключа брак с почти всеки от хората около мен, стига да си струва.
6. Причината повечето бракове да се разпадат е, че не полагат достатъчно усилия.
7. Колко добре познаваш някого зависи от това от колко време го познаваш.
8. Ако се бях омъжила/ оженил за случаен човек, щях да съм доволна/ доволен.
9. Можеш да опознаеш истински партньора си с времето.
За да изчислите резултата си, съберете цифрите и разделете сбора на 9.
Твърденията по-горе са взети от Въпросник на теориите на взаимоотношенията, изготвен от Рене Франюк (Renae Franiuk) от университета Аурора, Илинойс, във връзка с изследванията, които извършва по въпросите на скритите теории и удовлетвореността и трайността на връзките. Докато Франюк използва изразите „сродна душа“ и „търсене на решение“, други учени залагат на „съдба“ и „израстване“, за да опишат същите нагласи.
Ако сте получили висок резултат, който ви определя като вярващ в намирането на сродна душа, но това ви изненадва, Франюк твърди, че не сте единствените. „Хората си мислят, че ще се окажат от втория тип, тоест с нагласа да решават проблемите си във връзката, но накрая получават резултат, който ги определя като търсещи сродната душа. „Сродна душа“ се възприема просто като думи, от които хората се разграничават, защото не са научно обосновани. Не е и толкова изненадващо, че искаме да вярваме в романтиката, след като западната култура тласка хората постоянно към това.“
Конфликтите невинаги са проблем в една връзка
За тези от вас, които сте получили висок резултат, според който имате нагласа да търсите решение на проблемите си, един конфликт може да се окаже полезен.
Хората, които са склонни да търсят решение на проблемите, се чувстват и справят по-добре, ако отношенията им с партньора са като бойно поле. Всъщност, наличието на проблем, с който трябва да се справят, прави връзката им още по-стабилна. Двойките, които са попаднали в графата на търсещите разумно решение заявяват, че се чувстват по-добре с партньора си, след като са успели да изгладят даден конфликт. За тях дори е добре да се сблъскват с дребни, не често повтарящи се спречквания във връзката, които да държат и двамата партньори фокусирани върху отношенията помежду им. В техния случай е в сила принципът „Колкото повече влагаме от себе си, толкова по-отдадени сме един на друг“. Те просто се наслаждават на предизвикателствата пред себе си.
Поради тези причини, хората, които не се страхуват да се справят с проблемите, са склонни да пренебрегват големите разлики в съвместимостта на характерите си. За тях, съвместимостта се постига с времето, и именно това е нещо, върху което смятат, че има смисъл да работят.
Животът в търсене на идеалния партньор
Когато осъзнаят, че човекът до тях не е сродната им душа, типа хора, които вярват в предопределеността са напълно способни да приключат тази връзка и да спрат всякаква комуникация с бившия, при това без предупреждение.
Особено в по-ранния етап на връзката, появата на проблем би могла да ускори раздялата, тъй като човекът, вярващ в съдбата, осъзнава, че всъщност неговата „перфектна“ сродна душа не е никак перфектна. Този тип хора може да обвиняват партньорите си, че „никога не ги разбират“ или, че една малка грешка е „доказателство, че не си подхождат“. Франюк установява, че такива случаи има дори и сред сравнително хармонични двойки.
Хората, които вярват в истинската любов, е по-вероятно да напуснат партньора си категорично и без предупреждение.
По-неприятното е, че могат да приключат връзката по не особено човешки и деликатен начин. Вярващите в предопределеността и истинската любов спират да общуват с партньора, докато самият той не се откаже да говори с тях. Може би, защото тези хора не смятат, че има смисъл да инвестират в тази връзка, особено щом човекът до тях не е сродната им душа. Те не виждат ползата от това да дават обратна връзка. Джили Фрийдмън (Gili Freedman), психолог в колежа Сейнт Мери, Мериленд, която работи върху въпросите на социалното отхвърляне, твърди, че „тези хора не вярват, че правят нещо нередно или негативно“. Тя обяснява, че „ако резултатът показва, че сте от типа, който смята за правилно да се справя с възникващите проблеми в една връзка, то е по-вероятно да не одобрявате такъв тип раздяла, съпроводена с пълна липса на комуникация.“
Тези, които вярват в съдбата не обичат да обсъждат въпроси, свързани с тяхната връзка, а това неизменно води до нарастващо негодувание.
Последствията от сляпата вяра, че сме намерили точния човек
Ако, все пак, не се разделят след възникването на проблем, тези хора могат да игнорират изцяло съществуването му. Според Франюк те са по-опрощаващи спрямо партньора си и склонни да избегнат конфликта, защото всячески се опитват да запазят вярата си, че са с човека, роден за тях. Тази тактика може да е разумна при дребни разногласия, но „ако конфликтът е сериозен, човек рискува да остане с някого, който наистина не е подходящ за него“. Последствията може да са изключително сериозни. В един момент те пренебрегват всеки проблем или разминаване и започват да вярват, че след като са толкова дълго с партньора си, то те си пасват.
Още от изводите на Франюк и колегите й: „Стигнахме до заключението, че колкото по-дълго тези хора остават във връзка с човек, който наистина не е подходящ за тях, толкова по-често впоследствие докладват, че са станали жертви на насилие. Те подценяват проблематичните си взаимоотношения. Могат да дават шанс на партньора си много по-често, отколкото биха го направили другите. Някои може да забележат притеснителните знаци още в началото и да прекратят връзката, но има и такива, които въпреки, че не вярват, че са с подходящия човек, остават с него поради икономически причини. Така те започват да прощават все по-често, което ги поставя в опасни ситуации.“
Изглежда, че романтичните представи за връзка са се запазили непроменени във времето. Така че, ако вярваш в знаците на съдбата, то винаги ще е така. „Тези убеждения са дълбоко вкоренени в човека. Когато достигнем възраст от 20 или 30 години, същността ни е до голяма степен оформена и трудно би могла да се промени. Също като нея, представата за създаването и изграждането на една връзка се оформя в ранна детска възраст, когато ставаме свидетели на взаимоотношенията на възрастните около нас“, казва още Франюк.
Обратно, при хората, които се изправят срещу трудностите във връзките си, комуникацията е на по-добро ниво и удовлетвореността в дългосрочен план е по-голяма. За тях проблемите са спойката в отношенията.
Нека уточним все пак, че двете нагласи не са напълно изключващи се. Фрийдмън твърди, че „може да вярвате, че отношенията стават по-хармонични, ако работите върху тях заедно, но да вярвате и в това, че някъде там ви чака идеалната ви половинка“. „Не са много хората, които смятат, че една връзка може да просъществува без грижа и полагане на усилия. Въпреки това, можем поне да променим начина, по който изразяваме тези свои убеждения. Предполага се, че опитът, който сме натрупали в предишните си връзки, ще помогне да подхождаме по-различно към бъдещите такива.“
Ако вярвате в предопределеността и сте решили да сложите край на определена връзка, то можете да го направите по един достоен и цивилизован начин, който да не унижава човека срещу вас, вместо да го игнорирате напълно. А можете и да се опитате да решите проблема, вместо да го пренебрегвате.
Истинската любов не е безметежна и безпроблемна. Осъзнаването на собствените ни романтични нагласи ще ни помогне да преминем през препятствията по-леко и осъзнато.
