Спомените от това време най-често са апетитни миризми на всевъзможни вкуснотии. А ако сме на село, никога няма да забравим приятния „полъх” на зима, който пушекът от комините разнася навсякъде. И снега - разбира се, снега…
Един спомен обаче е най-ярък - за червените дрехи, брадата и добрите очи на дебеличкия митичен гостенин и за десетките му джуджета, които изработват все нови и нови подаръци. Дядо Мраз, Дядо Коледа? Какво значение има? Важното е, че чувалът е пълен с играчки и дори липсата на комин в панелните блокове не би му попречила да се стовари насред хола.
Всичко е прекрасно, докато в един момент не се натъкнем на червения костюм.
Без обаче старецът да е в него. Дали ще е завит в чувал на най-горния рафт в килера, натикан в куфар под кревата в спалнята или просто небрежно захвърлен в гардероба - няма значение. Всъщност нека не се самозалъгваме - отдавна сме подозирали някой от родителите, съседа под нас или шофьора в детската градина, но сме предпочитали да продължим да вярваме. Идва обаче моментът, в който просто трябва да се разделим с тази вяра. За много западни психолози точно това е моментът, когато губим доверие в абсолютния авторитет на родителя като човек, който всичко знае и винаги казва истината, и заставаме в позиция на бунт. Всички знаем що е то тийнейджър. Може би за част от саркастичния им индивидуализъм е виновен Дядо Мраз? Хубаво е да има на кого да стовариш вината - особено когато носи глупава червена дреха и през по-голямата част от годината живее на Северния полюс.
Порастваме, годините минават, а хормоните се увеличават. На 14 вече сме шумни, раздразнителни, готови да експериментираме. Коледа отдавна е загубила идиличния си чар, традициите й са все още непонятни за нас, а в съзнанието ни това е просто един ден, в който хората разменят помежду си подаръци. Какво правим в такъв момент? Прекарваме я със семейството? Едва ли. Една част (един час) може би. Все пак трябва да си вземем подаръка. Гледаме в ръцете не Дядо Коледа (който отдавна вече не идва), а тези, които всеки ден по малко играят неговата роля. Вече би трябвало да сме разбрали това, макар че невинаги го оценяваме. Хапваме набързо с мама и татко Коледа и преди да ни е станало прекалено досадно, бягаме на компютъра, защото там ни очаква нещо различно. Нещо, за което родителите ни не подозират, че съществува -
виртуалната Коледа.
Тази, която се чества буквално в компютъра. Най-странното е, че тя пак е като земната, с всичките й традиции, има и елфи, и елхи, и семейството - вторичното, създадено по наш вкус - даже е там...
И все пак не е същото. В огромните онлайн светове - като World of WarCraft, The Lord of The Rings Online и Guild Wars - сме заедно с още стотици хиляди играчи от цял свят. Всеки от нас, приел облика на орк, елф, човек или джудже, превърнал се в магьосник, разбойник или воин, си има своите рутинни занимания. Когато наближи 24 декември, цветни и мигащи лампички плъзват по покривите на сградите, големи и зелени елхи, украсени в духа на играта, изникват буквално от нищото в столиците на всяка една раса, а хората (истинските!), вдъхновени от случващото се, обличаме празничните си дрехи, заменяме меча с гигантска захарна пръчка, украсяваме виртуалните си къщи подобаващо - със снежни човеци, борчета и всевъзможни играчки - и започваме да празнуваме!
А подаръци? О, да! Дори и тук.
Да избереш перфектния предмет за конкретния човек в една игра е не по-малко трудно, отколкото в реалния живот. Тук шопинг треската приема съвсем различни виртуални измерения и изобретателността е наистина ключова. Откъснат череп на убит голем в Guild Wars е перфектният дар за един некромант. Няма да пропуснем и туловището на досадния скорпион - черупката му ще послужи на някой воин за шейна. Какво ли би казал Дядо Коледа за тези скъпоценности? А е и малко трудно да ги обясним на земното си семейство.
