Случвало ли ви се е да попаднете в ситуация, в която човекът, с когото разговаряте, ви нарича гневен и жесток?
След тези думи може да се почувствате объркани, защото просто сте искали да бъдете честни. Понякога обаче нашата откровеност действа на другите като вряла вода, която изгаря кожата.
Съществуват ли "правила", които управляват нашата честност? Има ли такова нещо като "добра" честност и "лоша" честност?
И наистина ли има моменти, в които по един или друг начин може да е по-добре да излъжем, отколкото да кажем истината?
Честността е най-добрата политика!
Честността изгражда характер. Тя ви позволява да си създадете авторитет и да си осигурите достойна репутация: както в кариерата, така и във взаимоотношенията ви. Всички ние искаме да бъдем приятели само с честни хора.
Всъщност е много трудно да останем приятели с човек, който е нечестен, защото просто не можем да му се доверим, Понякога дори лъжците мамят не толкова от личен интерес, а просто защото им харесва!
Честността винаги ще бъде най-добрата политика, защото тя ни кара да се чувстваме ценени от хората, които познаваме.
Трябва ли винаги да изказваме честно своето мнение? Не, освен ако не ни помолят за това.
Честността, разбира се, е най-добрата политика. Често ни казват, че трябва да бъдем "честни и откровени" при всички обстоятелства. Но тази честност не винаги е подходяща! Честността в мислите е добродетел, но убеждението, че имате право винаги да изказвате мнението си, може да ви отведе отвъд рамките на честността и да прерасне в обида.
Проблемът възниква, когато изберем да бъдем честни и арогантни, а не честни и любезни.
На първо място, поведението ни трябва да се ръководи от честност и доброта и едва след това от откровеност, ако сме помолени да споделим мнението си, разбира се. Ако понякога изразяваме "честното" си мнение, ще заприличаме на продавачите, които обикалят от врата на врата. Те "честно" ни разказват за продукта, който предлагат, но в действителност не правят нито едно от нещата, за които сме ги помолили. Те се държат доста агресивно, нали?
Същото може да се каже и за хората - честни, но нелюбезни - които обичат да дават откровените си мнения, без никой да ги пита. Например:
"Ей, ти си прекалено дебел!"
"Ей, понякога изглеждаш наистина глупав".
"Ей, ти винаги грешиш за всичко!"
"Ей, не харесвам родителите ти!"
"Ей, не ми харесва това, което правиш!"
Това са примери за изразяване на честно, но не и доброжелателно мнение. Всъщност подобна нежелана честност обикновено предизвиква особено негативна реакция.
Честност, основана на обективност? Не винаги
Понякога човек, който смята себе си за честен, е способен да се заблуждава дълбоко. В този случай той споделя личното си виждане за ситуацията, което може да е напълно различно от това на другия човек.
Понякога сме честни от егоистични подбуди. Даваме "честно" мнение, защото искаме да изглеждаме искрени в собствените си очи. Или защото изказването на "честни" и провокативни неща ни кара да се чувстваме по-добри от другите.
Въпреки това можете да се наречете честни ако се опитвате да помогнете на другия човек с думите и действията си, а не изразявате мнение само за да се насладите на ответната реакция. Едва ли може да се каже, че ви е грижа за хората около вас, ако мислите прекалено много за себе си и за поразяващата си честност.
Тактът е филтърът, който използваме, за да намерим общ език с другите и да не позволим нашето виждане за дадена ситуация да засегне чувствителността им.
Ако нашата честност стане по-важна от чувствата на другите - и най-важното, ако те не се нуждаят от тази брутална честност - тогава това наше качество губи своята стойност. Жестоко е, ако използваме честността като оръжие, за да унижаваме другите.
Но ако човек е воден от лоши подбуди, не трябва ли да му го кажем? Това зависи от обстоятелствата.
Най-добрият начин да разрешите тази дилема е да се запитате: "Наистина ли искам да бъда честен с него, за да му помогна?"
Честната критика е полезна, но ако тя не включва решаване на проблеми, конструктивна обратна връзка или поне малко съпричастност към човека, тогава стойността на тази честност е нулева.
Всеки може да каже: "Не те харесвам", "Не те намирам за привлекателен" и "Това, в което вярваш, е глупаво". Но тези честни критики са безполезни. Такава критика не може да се нарече конструктивна.
Първото правило на учителя в училище не е да се кара на учениците, а да им помага да израстват и да разширяват мирогледа си. Същото правило важи и за всички останали хора.
Честност във взаимоотношенията
Особено важно е да запазите позитивния си поглед върху взаимоотношенията, защото честната, но недоброжелателна критика може да доведе до спорове, кавги и раздяла. Ако постоянно критикуваме другия човек, ако критиката ни се състои само от негативни забележки без мотивиращи искания, тогава тя се превръща в обикновено мъмрене.
Мъжете не обичат това!
Можете да обезвредите всеки конфликт, ако намерите сили да перифразирате критиките си по положителен начин. И ще откриете, че реакцията на партньора ви по отношение на критиката също ще бъде положителна.
Например: "Ти нямаш никакви чувства към мен!" Това е негативна критика. Да, тя е честна. Вие казвате тези думи от сърце, да. Но с тях наранявате партньора си. Човекът, който ги чува, едва ли ще отвърне положително, защото се чувства нападнат!
По-добрият начин би бил да кажете: "Бих искала да докажеш чувствата си, като ми подариш цветя, приготвиш романтична вечеря с вино и ми направиш масаж. За това копнея най-много в момента.“
Това е едновременно честна критика и молба, която ще бъде приета положително. И най-важното, партньорът ви ще чуе какво имате да му кажете.
Ако ще критикувате партньора си честно, не забравяйте да се запитате за следните неща:
- Ако аз бях обект на критика, щях ли да приема тази честност?
- Има ли възможност тази критика да бъде отправена по по-позитивен начин?
- Балансирам ли своята честност с доброта?
- Наистина ли искам да помогна на този човек да подобри живота си с моите забележки?
Не забравяйте всичко това и много скоро ще си спечелите репутацията на честен, любезен, полезен и добър приятел!
Източник: cluber.com.ua
