Болестта не е присъда, а начин да ви накара да се промените

Защото ние обикновено бързаме, тичаме, летим, без да поглеждаме назад... Как е детето в училище? Какво да сложим на трапезата? Как да спечелим пари? В тези битовизми животът излита като един миг. И не остава време да се замислим: кой съм аз, защо съм тук, каква е моята мисия?

Безпокоим се от курса на долара, вълнуваме се от политика, и постоянно от нещо се страхуваме: дали няма да ме уволнят, дали няма да се разболея. И последното ни плаши най-много. Само от мисълта за тази битка се обливаме в студена пот. А всъщност ние трябва да разберам нещо. Погледнете на болестта под друг ъгъл.

Когато другите начини за "изключване" на човека от суетата и неосъзнатостта са изчерпани, на ход е "тежката артилерия". Именно чрез болестта Животът ни принуждава да се променим. Който е готов за това и не се страхува от промяната - получава изцеление, който продължава да упорства - продължава да се бори с болестта.

Осъзнаванено на менталните причини за болестта–сигнал може да върши чудеса. По силите ни е да се излекуваме сами, но не с помощта на хапчета и мазила, а със силата на мисълта, осъзнавайки в името на какво си се озовал в болничното легло.
Разбира се, за някои това може да изглежда пълна глупост. Те са сигурни, че е по-лесно да се разберат с лекаря, отколкото със своя организъм. И тогава започва безкрайното тичане по лекари, вечното търсене на връзки и на "най-добрия" специалист. А в същото време, просто трябва да започнете със себе си.

Лекарите от традиционна медицина трудно могат да повярват в нетрадиционното излекуване. Мислите не могат да лекуват! Но фактите говорят за обратното.

Имам един много интересен случай. С Лена ни запознаха общи приятели. Тя живее във Воронеж. За нея духовното израстване не е просто модна фраза. Тя чете езотерични книги, занимава с йога и духовни практики. С други думи, с нея имахме много неща, за които да си говорим, още повече, че тя чуваше за първи път за цифрология*.

- Животът има много "езици". Някой разбира знаците, друг намира отговорите чрез буквите в книгите, а на някои им се налага да се разболеят – да полежат и да помислят.

Думата "разболеят" я подразни. Защото обикновено ние се дразним именно от това, което се отнася за нас. И изведнъж Лена ми призна:
- Имам скъсан менискус 3-та степен. На дясното коляно. Трябва да се направи операция. Щом си цифролог, помогни ми, кажи "добрата" дата за операцията? Все пак това е сериозно нещо.

Съгласих се и започнахме да гледаме календара. Но процесът е сложен и дълъг. Трябва да се вземат под внимание много фактори. Оказа се, че в следващите четири месеца такава дата просто няма.

- Но лекарят каза, че е много спешно! - Лена едва не заплака, - каза, че трябва веднага да се оперирам...
- Слушай, - спокойно започнах аз, - всеки лекар държи на своето. Колкото хора, толкова и мнения. Първо, през януари за теб започва период на криза и това изостря твоето положение. В такива периоди не се правят никакви операции. Второ, за теб 2014-а ще е много сложен период - през всичките 365 дни Животът ще те възпитава. Този процес е неприятен, но за теб е изключително важен. Чрез това възпитание човек открива истината за самия себе си. А каква е тя, можеш да разбереш само ти. И моят съвет към теб е – споразумей се с тялото си и се опитай да разбереш защо Животът те принуждава да спреш.

Лена се замисли. Тя сякаш се отнесе в мислите си някъде далече и после каза:
- От книгите знам, че погрешната цел в живота, страхът от бъдещето или просто движението в неправилна посока, може да са причина за проблеми с краката. Всъщност, като погледна живота си като страничен наблюдател, при мен е точно така. Трябва да помисля.

Нашият разговор се проведе през януари и повече не се срещнахме. Лена изчезна някъде.

През октомври отново се озовах във Воронеж. Изнасях лекции. На хората винаги им е интересно да разберат как Животът говори с тях. И аз с удоволствие им разказвам за пътя на знаците. Вечерта, след всички срещи тръгнах да се разхождам по централния булевард. И изведнъж ми се прииска да се обадя на Лена. Чудех се как е тя, къде се загуби...

- Аз съм във Воронеж, на площада, точно до паметника на Никитин. – казах й по телефона.
- Не мърдай от там, - зарадва се Лена, - аз съм наблизо.

И наистина, тя се появи след три минути, а след пет вече си бъбрехме в едно кафене. Усмихвайки се, Лена започна да ми разказва преживяванията си:
- Помниш ли, че те помолих да ми подбереш подходяща дата за операцията. Ти още тогава ми се скара, че искам да се оперирам през кризисния си период. И аз отмених операцията! Буквално в същия ден, в който взех това решение, ми се обади един приятел (а той се появява веднъж на пет години), който ме покани да се присъединя към малка група, която ще пътува до Индия. Помислих си: "Няма нищо случайно. Ще отида!". Тогава отново си спомних нашия разговор и осъзнах, че Животът не те изпрати случайно. Информацията се разкрива на онези, които търсят.