Напълно нормално е понякога да се чувстваме безпричинно тъжни. Това състояние ни обсебва - усещаме тялото си натежало, изпитваме смазваща умора и необяснима апатия, дразнят ни силните шумове и източниците на светлина. В такива моменти – ако някой види изражението на лицето ни и ни попита какво ни е, отговаряме: „И аз не знам, имам ужасен ден“.
В действителност мозъкът и тялото ни представляват сбор от химични реакции, които понякога отключват у нас неосъзнати усещания. И въпреки че в някои случаи тъгата има външен произход, обикновено причините за нея определено са вътрешни. Ние обаче сме склонни да продължаваме живота си на автопилот и да игнорираме случващото се, макар мозъкът ни да сигнализира за проблем, очакващ решение.
Защо се чувстваме тъжни без причина?
1. Външни фактори
Една от причините може да се корени в неправилното хранене: например ако спазвате екстремна диета и организмът ви не се снабдява с достатъчно жизненоважни вещества. Хранителен режим, включващ малко протеини, витамини и минерали (като желязо, магнезий или фосфор), отслабва основни функции на тялото и причинява умора. Когато тези хранителни вещества липсват, това се отразява и на настроението и човек се чувства безсилен и потиснат. В редица случаи зад тъгата се крие сезонна депресия, предизвикана от дългите тъмни часове на денонощието и лошото време. Затова много хора изпитват през зимата печал, умора и апатия.
2. Вътрешни фактори
Недостигът на норадреналин или серотонин също води до тъга и апатичност. Как се стига до понижените стойности на тези невротрансмитери? Това може да се обясни както с лични причини, така и с фактори, свързани със заобикалящата среда. Най-често първите признаци са главоболие, умора и отслабена имунна система, понеже организмът реагира на притесненията и грижите ви. Тук става дума за соматизация чрез маладаптивни мисли, чувства или поведение. Хипоталамусът реагира на тревогите, като произвежда кортикотропин, който на свой ред засилва отделянето на кортизол в кръвта. Всичко това влияе върху поведението и чувствата и ни прави уморени, угрижени и мълчаливи.
Безпричинно тъжни? Всъщност винаги има причина
За безпричинната на пръв поглед тъга, която ви завладява неочаквано, винаги има причина. Тялото ви изпраща алармиращи сигнали и ви предупреждава. Най-късно тогава настъпва моментът да се замислите и да анализирате какво всъщност ви безпокои. Може би отхвърляте наличието на проблеми, защо сте уловени в капана на всекидневието: работа, деца, връзки… Забързаността на делника е добре смазан механизъм, който понякога ни пречи да бъдем хора. Замислете си и ще се уверите, че най-вероятно не сте толкова добре, колкото си мислите. Вие сте уязвими и има нещо, което ви тревожи. Свалете бронята си. Потърсете в главата си крайчето на въжето, което ви души, и ще разберете какво не е наред.
