По данни на Световната организация по здравеопазване всяка трета жена в света е жертва на домашно насилие. Тези потресаващи данни са основателна причина да се говори за този проблем. Най-сложното в тази тема е, че формите на домашно насилие са многолики и разнообразни, но те почти винаги са скрити от хората. Този проблем не се споделя в приятелски разговори - най-често от страх или срам. Затова си мислим, че такива неща се случват, но някъде далече от нас, от нашата среда, от нашия живот. Истината обаче е, че този проблем засяга всички ни, цялото общество. Напълно погрешна е и представата, че това се случва само в нещастните семейства. Статистиката показва, че сред агресивните съпрузи има и успешни преподаватели, юристи, банкери, медици...

Всъщност историята на тази точка започва от американската домакиня Дина, която се омъжва за свой съученик веднага след завършване на гимназията. По времето, докато съпругът й учи в университета, тя ражда момченце, а по-късно - и две момиченца. Така приема ролята на съпруга, майка и домакиня. Съпругът й Боб обаче е силно ревнив до степен, че да не позволява на жена си да излиза от дома им без него. Няма право да отиде дори до магазина или детската градина сама. Съпругът й съставил график на всички ангажименти в живота им, който изисква да се спазва стриктно. 

След пет години тежък брак Дина не издържа повече и веднъж отива без разрешението на съпруга си на среща на випуска. Когато се връща у дома, я застига и първия побой като наказание за нейното неподчинение. Скоро това се превръща в редовна практика. Ако допреди това Боб оказва психически тормоз на жена си, сега към него се прибавя и физическото насилие.

Изолацията на Дина от света е пълна – няма право на мобилен телефон, разрешено й е да общува само с родителите по стационарния телефон, абсолютно й е забранено да ги кани без разрешението и присъствието на Боб вкъщи. По този начин жената преживява някак още две тежки години, когато й помага да се избави щастлива случайност.

Бременна с поредното дете, тя отива на женска консултация заедно с мъжа си. Лекарят й казва да легне на кушетката и дърпа завесата. Дина вижда на масата до себе си маркер и прегръща шанса си за спасение. Написва на ръката си: “Помогнете ми!”, след което показва дланта си на доктора. За щастие, той се оказва достатъчно съобразителен, за да реагира точно както трябва. Не се издава по никакъв начин какво е прочел. Казва, че се налага да излезе за малко и моли съпрузите да го почакат в кабинета. Минути по-късно се връща заедно с двама полицаи. Пред тях Дина се разплаква и разказва за целия тежък тормоз, през който е преминала през последните години. Боб е арестуван и получава забрана да се доближава до Дина и децата. 

Младата жена се премества при родителите си и решава да помогне и на други жени в нейното положение, разбирайки безизходицата, в която може би се намират. Така й хрумва идеята с черната точка на дланта. Тя публикува историята си в социалната мрежа и призовава жени в нейното положение да рисуват точка на ръката си като знак, че са в опасност. Потребителите реагират веднага и коментират, че ще следят внимателно за този знак. За отрицателно време стотици жени получават подкрепа – някои от свои близки, които остават потресени от истината, а други – от съвсем непознати хора.

Идеята придобива все по-голяма популярност. Преди няколко години по инициатива на група ирландски активисти стартира необичайна кампания под названието “The Black dot" (Черна точка). Целта на този проект е да се привлече вниманието на обществото към проблема с домашното насилие.