Трети сценарий – Допусканията са, че пикът настъпва в средата на август. Мерките периодично се затягат и разхлабват. Летният туристически сезон е провален (спад между 50% и 70%). Глобалната икономика отбелязва сериозен спад (3-6%), като темповете на икономически растеж и обемите на световната търговия са отрицателни. Всички страни от ЕС са засегнати, което води до силно изразен спад във външното търсене. Вероятността за такъв вариант се оценява на 20%.

Основните черти на този сценарий са:

- БВП в реално изражение спада с 5.7%. Само правителствените разходи са положителен принос, който не може да компенсира спада в износа (8%) ипотреблението (3.6%).
- Инфлацията се ускорява до 5.2% на средногодишна база, като причините са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост (например плодове и зеленчуци). Противодействащ фактор за по-висока инфлация е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите.
- Обемите на външната търговия намаляват значително, а текущата сметка (главно поради слаб туристически сезон) се влошава с повече от 2 млрд. евро.
- Пазарът на труда изпитва силен негативен шок, като безработицата достига близо 350 хил. души – около 12% от работната сила.
- Бюджетните приходи са по-ниски от планираните с близо 10%, а разходите (главно текущи разходи за подпомагане на дейността на МТСП, НОИ и НЗОК, както и по различни правителствени програми за подпомагане на бизнеса) се увеличават с 5.5%. Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит достига 5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро.
- Правителственият дълг се увеличава до 26.5% от БВП.

При тозии сценарий се очаква коефициент на заетост 58%, на безработица 12%, и на икономическа активност 65.9%. Този сценарий ще доведе до 349.6 хил. безработни, или с 209.5 хил. души повече в сравнение с 2019 г. Заетите ще намалеят с 572.8 хил. души. Този вариант предполага продължаваща ескалация на безработицата през цялата 2020 г. 

И при трите сценария епидемията завършва когато достатъчно висока част от населението придобива имунитет. В същото време, липсата на ваксина означава, че единственият начин да са придобие имунитет е да се премине през фазата на зараза, която включва и множество смъртни случаи. Като се имат предвид отрицателните ефекти както върху търсенето, така и върху предлагането, оптималната политика от гледна точка на управляващите е съзнателно да се ограничи икономическата активност с оглед намаляване на броя на заразените. Проблемът с този подход е, че се отлага във времето  постигането на обществен имунитет. От тази гледна точка, вероятно ще се наложи някаква цикличност (Фигура 2) при налаганите ограничителни мерки – отхлабване, когато има спад на новозаразените, и затягане при тенденция към покачване. Във всички случаи това означава, че ще бъдат необходими между 6 и 12 месеца за трайно справяне с инфекцията. Този времеви интервал може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, доколкото откриването на ваксина се очаква да отнеме поне 1 година.

Източник: Мениджър Нюз