Можете да установите тази граница, като установите правила, примерно: „Ако ти е нужна помощта ми с уроците, готова съм да помогна но само до 21.00. След това започва моето лично време.“
Въведете постоянни правила
Детето умее да прави всичко, но просто го мързи. Ето – не иска да си прибира играчките, а ситуацията се усложнява от това, че подредената стая не е негова лична потребност, добре си му е и ако всичко е разхвърляно.
Снимка: Shutterstock
Тук се налага да въведете правилото: „В нашето семейство винаги преди лягане подреждаме стаята. След игра с количките трябва да ги оставяш на техните места в шкафа.“ И е важно да се придържате към това постоянно а не „днес вече стана късно, ще ги приберем утре.“
Важен момент според психолога е и следното: детето трябва да има толкова играчки, колкото може да прибере само по местата им. Съгласте се, да подреди 2-3 колички е по лесно, отколкото 30 примерно. Кажете, че всички играчки, които останат разхвърляни, ще приберете някъде за по-добри времена. Така и постъпете, ако не ви послуша.
