Човек никога не знае кога животът се кани да му предаде нов урок, пише Мениджър Нюз. Това не може да се планира. Уроците винаги проблясват тогава, когато най-малко ги очакваме. На моменти ни се иска да сме ги научили по-рано, за да се спасим от глупавите решения и изгубеното време.
И въпреки това има неща, които никога не е късно да научим. На 40, на 50 и повече – винаги трябва да сме готови за новите възможности за самоусъвършенстване и успех. Предприемачът Кевин Даум споделя със списание Inc. седемте най-важни урока, за които никога не е късно.
1. Колекционирайте хора.
Понякога познатите ви се сдобиват с успех едва след 40-годишна възраст. Дори и преди това отношенията ви да са се изчерпвали със спорадични обаждания и оплаквания за неуспехи, в един момент може да се радвате, че сте изградили около себе си мрежа от хора, с които можете да си помогнете в случай на нужда, и с които може да споделите много чудесни възможности.
2. Сейте семена.
Осъзнайте цената на времето – не като стока, а като съдружник. Използвайте хода му в своя полза. Някои от най-хубавите неща в живота се развиват постепенно. Добрите бизнес модели и маркетингови програми отнемат поне 3 до 5 години, за да пуснат корени. Затова, посявайте семената на успеха и имайте търпение да ги изчакате да пораснат.
3. Единственото одобрение, от което се нуждаете, е вашето собствено.
В младостта си често се борим с несигурността. Нуждаем се от успеха заради утехата и увереността, която ни дава в собствените ни способности. Губим време и сили да се чувстваме неудобно в кожата си. Един ден обаче разбираме, че единственото мнение, което има значение за щастието ни, е нашето собствено.
4. Желанието е по-силно от потенциала.
Предприемачите виждат потенциал във всичко и всеки. Когато се наемат хора обаче, това може да доведе до сериозни проблеми. След уталожването на първоначалния ентусиазъм, новите служители изведнъж показват истинското си лице и оттам започват разочарованията. С опита ще разберете, че трябва да проверявате повече желанието, отколкото потенциала – и това включва и самите вас. Не задавайте въпроса „Мога ли?”. Питайте „Трябва ли?”.
