Представете си:
- Самотата на родителите, които поради прекалена заетост не намират време да се срещнат с най-добрите си приятели дори веднъж в годината;
- Разочарованието, че детето им, колкото и да се старае, не постига успехи, каквито имат съседските деца;
- Стресът, когато родителите се опитват да успокоят разплаканото дете, а то крещи, дърпа се и не желае да ходи в детската градина;
- Тъгата, която изпитват, като гледат как другите деца играят щастливи заедно, докато тяхното тича самичко в кръг около люлките;
- Умората на самотната майка, която няма време за себе си – да прочете книга, да гледа телевизия, да се занимава с хобито си - цели 2 години;
- Майката, която се тормози, че не успява да възстанови фигурата си след раждането;
- Огорчението на родител, който вече не може да си позволи работата, която е обичал, а трябва да се погрижи да печели повече, за да покрие нуждите на семейството си…
Призоваваме другите към спокойствие, но когато се случи на нас, се оказва, че трудно преодоляваме бурните чувства. Когато изпитваме гняв, фрустрация, тъга или страх, трябва да опитаме да се отнасяме с разбиране и благосклонност към самите себе си, вместо да се обвиняваме сурово.
Когато взаимоотношенията се променят
Пред семейните отношения на младите родители има много предизвикателства, за които често пъти обвиняваме себе си.
А тези отношения се променят драматично, когато се появят деца. Около 67% от двойките чувстват по-малко удовлетворени от връзката си в първите три години от живота на децата и често това продължава и през следващите години.
Връзките с приятели също се променят. И много хора на средна възраст рядко намират време, за да се срещат дори с най-добрите си приятели. Около 25% от майките се оплакват от самота, изолация и прекъсване на контактите с приятелите си, сочи изследване.
Не приемайте всички проблеми персонално – напомняйте си, че промените са нормална част от този сложен житейски период.
