4. Да не цениш другите
Независимо дали го прави прикрито или открито – който вижда у другите предимно грешките, рядко се ползва със симпатии. Напротив – ако се отнасяте с внимание и уважение към себеподобните си и вярвате в техните способности, най-вероятно ще ви отвърнат със същото. Впрочем зад високомерието на даден човек често се крие неувереност и ниско самочувствие.
5. Негативна нагласа
Изпарява ли се моментално доброто настроение, когато определена личност влезе в стаята, последствията са по-тежки, отколкото си мислите. Който вижда нещата само в черни краски и постоянно мърмори и се оплаква, ограбва емоционалната енергия на другите. Буквално я изсмуква. Необходима е известна положителна нагласа, за да живееш мотивирано собствения си живот.
6. Постоянно съревнование
По-високо, по-бързо, по-далече – дори когато става дума за болести, някои хора изпитват необходимост непрекъснато да се доказват. Ако непременно искате да сте първи във всичко, изпращате недвусмисленото послание: тук единствено аз съм важният, не откъсвайте поглед от мен! Би трябвало да сте наясно, че това не се посреща радушно от околните. Една от най-дразнещите форми на това съревнование е многознайството – ще изпаднете в много неловко положение, ако накрая се окаже, че зад привидните ви знания се крие въздух под налягане.
Но защо тези качества са по-изявени у някои хора отколкото у други? Д-р Ролф Меркле обяснява, че такива модели на поведение обикновено се дължат на комплекс за малоценност. „Когато искаш да си по-добър от другите, намираш кусур на всеки, знаеш всичко най-добре и говориш само за себе си, по правило преследваш една-единствена цел: да погъделичкаш егото си, да се самоизтъкнеш.“ И ако някой казва: „Аз съм си такъв, приемете ме какъвто съм или си гледайте работата“, трябва да го прави не на инат, а защото е на чисто със себе си и със света.
