Бях на девет години, когато майка ме заведе в салона за красота, за да ми пробият ушите. Бях притеснена, малко уплашена, но отидох там доброволно, по собствена инициатива и съвсем съзнателно.
През 90-те почти всички момичета носеха златните обеци на баба си и то от 1-годишна възраст. Защо родителите ми са чакали да порасна и сама да взема решение, не знам, но съм им много благодарна за това.
Тялото ми остана непокътнато, докато не реших сама да го направя.
Какво научих от липсата на две малки дупки в ушите си? Много.
Вижте сами.

Първо разбрах, че външният вид не е основното
В нашия двор, в класната стая, в музикалното училище на всички момичета ушите бяха пробити почти от раждането. Някои дори се опитаха да ми се подиграват, че не нося обеци. Но това не ми попречи да стана едно от популярните момичета в класа. Отново благодаря на моите родители, които ме смятаха за готина и вярвах в това дори без обеци в ушите.

На второ място ми дадоха право избор
Усещането, че имате избор, е страхотно, когато си на девет години.
Ушите са си мои. От мен зависи да реша дали да са с дупки или не.

Трето, показах воля
Когато самата аз реших, че искам да нося обеци, трябваше да направя план и да го осъществя.
Убедих белгийското семейство, с което живеех през лятото, да ми купи специален пистолет за пробиване на уши за еднократна употреба. След това, вкъщи убедих майка ми да дойде с мен в салона за красота. Там убедих жената, която никога през живота си не бе виждала такъв уред за пробиване на уши, да го вземе в ръце, да се реши и да го направи за първи път. Това беше дълго пътуване. И наистина се гордеех с цялата тази работа. С този акт едно малко момиченце показва какво може да получите на този свят, ако силно го желаете.

Вероятно много хора четат и си мислят: „Каква глупост, това е само малка дупка, а ѝ отделихме толкова време и толкова много разговори“. Но повярвайте ми, в тялото на детето няма нищо, което да ви принадлежи и това трябва да се уважава.
Ако мислите да пробиете ушите на малко дете, изчакайте.

Ето 5 причини:

1. Това не е вашето тяло
Ако искаме детето да зачита нашите граници, тогава трябва да дадем пример. Децата не са наша собственост. Много родители се аргументират, че искат рано да пробият ушите на детето си, за да не помни болката. Вероятно това правило е важало за 30-те години, когато това се е правило с нажежена до червено игла и наистина е било травматично преживяване. Сега процедурата трае минута и на практика е безболезнена. Така че няма оправдание да пробиете ушите на 1-годишната си дъщеря.

2. Възможна е инфекция
Има много по-висок риск бебето да получи инфекция след пробиване на ушите, отколкото голямото дете. Защото то си пипа и несъзнателно дърпа ухото си, а защитата му от бактерии и вируси е по-слаба.

3. Има риск да си разрани ухото
Малките деца могат лесно насън да издърпат ухото и да откъснат обецата. Това може да се случи, ако тя се закачи в дрехата при събличане и преобличане или при неумело боравене със собствените си ръце. Такива наранявания са много болезнени, лекуват се дълго и не носят радост на никого.

4. Завинаги е
Светът се променя. Това, което сега смятаме за красиво, модерно, след 20 години може да се окаже нелепо и дори вулгарно. След като порасне, детето може просто да свали обеците, защото пиърсингът няма да бъде негов избор, но дупките и белезите ще останат завинаги.
Нека всеки сам носи отговорност за своите младежки грешки: татус на синя пеперуда-мутант на рамото, коса, изтощена от изрусяване и боя, пиърсинг - това е всичко, за което искате да съжалявате (или да не съжалявате), защото сте го направили сами. А не, защото някой го е решил вместо вас. 

Продължава на страницата на Новите родители