Светът е населен с всякакви хора с най-различно ниво на интелигентност. Почти всеки възприема себе си за интелигентен, като е много трудно човек сам да определи точно колко. В крайна сметка нашите мисли винаги звучат доста умно в собствените ни глави, нали?

Интелигентността е важно нещо. Особено в професионален контекст интелигентният и пъргав ум може да бъде най-голямото ви преимущество. Но по-малко интелигентните често имат навици, които издават глупостта им и могат да са катастрофични в поредица от ситуации.

Има 5 основни разлики между интелигентните и глупавите, пише английският вестник “Индипендънт”.

1. Глупавите хора обвиняват другите за собствените си грешки

Да не можеш да си признаеш, че си сбъркал, и даже да твърдиш, че друг е виновен, е поведение, което се забелязва много ясно. То е непрофесионално и е нещо, което умният човек никога няма да направи. Ако постоянно прехвърляте своите грешки върху другите, значи показвате на всички, че няма как да бъдете острието в екипа.

Глупавите хора не обичат да поемат отговорност за грешките си. Предпочитат да потънат в самосъжаление или да минат в настъпление, като обвинят някого другиго.

“Никога не е добра идея да хвърлиш обвинение. Бъдете отговорни. Ако имате някаква роля - независимо колко малка - в нещо, което се е объркало, признайте си”, казва Травис Бредбъри, автор на бестселъра “Емоционална интелигентност 2.0”. “Моментът, в който започнете да посочвате с пръст, е моментът, в който хората започват да ви възприемат като някой, който не може да поеме отговорност за действията си.”

Умните хора също така знаят, че всяка грешка е шанс да се поправят и следващия път да са по-добри. Неврологично изследване на екип от Мичиганския държавен университет показва, че мозъкът на умните хора на практика реагира различно на грешките.

2. Глупавите хора винаги трябва да са прави

В ситуация на конфликт умните хора симпатизират на другите и разбират техните аргументи. Те са способни да включат чуждите аргументи в мисловната си верига и съответно да преосмислят мнението си, ако се налага.

Сигурен знак за интелигентност е способността да възприемаш нещата от различна гледна точка. Същевременно интелигентните хора са широко отворени към нова информация и променящи се параметри.

От друга страна, глупавите хора ще продължат да спорят и няма да се помръднат от позицията си независимо от логичните аргументи, които им се предоставят. Това означава също, че няма да забележат, ако другият човек е по-интелигентен и компетентен от тях.

Това себенадценяване, този нарцисизъм е наречен ефектът на Дънинг-Крюгер. Това е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от средното. В същото време подценяват компетентността на другите.

Терминът е създаден през 1999 г. в публикация на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. Психолозите забелязали при предишни свои изследвания, че в области като четене с разбиране, игра на шах или каране на кола невежеството води до увереност много по-често, отколкото знанието.