„Зрелостта започва тогава, когато усетим, че сме загрижени повече за другите, отколкото за себе си.“ (Алберт Айнщайн)
Има различни мнения по въпроса кога някой проявява зрялост и кога незрялост. Хората не обичат да им лепят етикети. В зависимост от ситуацията човек проявява едни или други свои качества. Емоционална незрялост означава да се вкопчваме в желанията или фантазиите си от детството. Желания и фантазии, свързани с представата, че светът се върти около нас или, с други думи, че реалността е длъжна да се нагажда към нашите очаквания. И обратно, емоционалната зрялост може да се разглежда като състояние на сила и умереност, което води до реалистични и балансирани действия. Но зрелостта и незрелостта си проличават най-вече в поведението. Изброените по-долу качества са характерни за емоционално незрелите.
1. Егоцентризъм
Голяма част от процеса на съзряване се състои в това да разберем, че светът не се върти около собствената ни персона. Разбира се, едно бебе още не го знае. Затова се буди посред нощ с рев, настоявайки да бъде нахранено, без да го е грижа, че прекъсва съня на родителите си. С годините детето научава, че невинаги може да получи онова, което иска, и че споделя тази планета с други хора, които също имат своите потребности. Съзряването означава да разчупим оковите на Аз-а. Означава да се простим с надеждата, че е възможно да водим живот като този на бебетата. А именно, че е достатъчно да помолим, за да ни се изпълни някоя прищявка. Ако се откажем от този модел, ще видим, че животът ни е приготвил много приключения и изненади, предизвикателства, които си заслужава да посрещнем. Не е нужно винаги да става на нашето. В най-добрия случай ще се научим, че понякога трябва да преглъщаме егото си и да поставяме на преден план интересите на другите, като обаче запазваме здравословно равновесие.
2. Недоразвито чувство за дълг
Сигурен знак за незрялост е неохотата, с която изпълняваме задълженията си. На детето му е трудно да се откаже от нещо в дадения момент, за да постигне по-важна цел в дългосрочен план. Ако му дадем лакомство и му обещаем, че ще получи още едно, стига да не го изяде веднага, желанието му да излапа лакомството, което държи в ръката си, само ще се увеличи. В процеса на съзряването детето ще разбере, че понякога е необходимо да се жертваш и да отстъпваш, ако искаш да се добереш до целта си. Ще разбере също, че да извършваш дълга си или да поставяш потребностите на друг човек над собствените си не накърнява свободата ти, а е предпоставка, за да се ориентираш по-добре за в бъдеще.
3. Безотговорност
Децата възприемат себе си като създания, които трябва да бъдат направлявани и не могат да действат на своя воля. Това до голяма степен е вярно. Тепърва им предстои да намерят мястото си в обществото и да достигнат емоционална зрялост. В ранните си години те смятат, че една грешка не означава непременно вина. Ето защо за тях не е толкова важно каква пакост са направили, а какво наказание ще получат и какви други неприятни последствия ще има простъпката им. Съзряването предполага да излезем от това състояние на сладка безотговорност. Предполага също постепенно да осъзнаем, че самите ние сме единствените отговорни за действията или бездействията си. Да се научим да признаваме грешките си и да си вземаме поука от тях. Да знаем как да изгладим вината си и да се извиним.
