Грешка 3: Не се договаряте кой за какво е отговорен
Това се случва, разбира се, защото никой никога не ни е учил на това. С раждането на детето обаче става наложително ролите да се преразпределят, както времето и парите. И на този етап трябва отново да се договорим кой какво прави, кой за какво отговаря, кой на кого помага и по какъв начин.
Ако не направите това, всеки ще очаква нещо от другия "по подразбиране" и ще бъде много обиден и възмутен, когато тези очаквания не съвпадат с реалността.
Разбира се, винаги трябва да имате възможност да предоговорите споразумението и то трябва да бъде много гъвкаво.
Не забравяйте основната точка на това „споразумение“: вашата сплотеност като двойка, вашите отношения, увереността, че всеки може да говори за нуждите си и да получи искрен отговор.
Снимка: Getty
Грешка 4: Допускате твърде активна намеса на роднините
Тук е необходимо да се направи уговорка: разбира се, младите родители се нуждаят от полезен опит, който по-старото поколение може да предложи. Помощта на роднините обаче често се оказва особена - или младата майка е критикувана, че е неопитна, а бащата, че не е достатъчно зрял, или се дават съвети, които звучат като назидание, или се опитват да го „направят по-добре“.
Какво може да се каже в такава ситуация? „Мамо, ти имаш собствен опит в майчинството, който е изграден, наред с други неща, върху открития и грешки. Чувам всичко, което казваш, и ще приема с благодарност всичко, което ме устройва. Но трябва да придобия собствен опит. Няма да откажа твоята помощ, която ще ми позволи да пестя сили и да се чувствам по-уверена.“
Не забравяйте за "брачната ос". Връзката ви със съпруга ви е най-важното нещо. Опитайте се да избягвате ситуации, когато роднини "с най-добри намерения" се намесват твърде активно във вашите дела, преценявайки кой е прав и кой крив, и по този начин ви настройват един срещу друг.
Грешка 5: Критикувате другия, че е лош родител
Не е добра стратегия да атакувате с лична критика: „Ти не се справяш“, „Ти нищо не правиш както трябва“ , „Всичко се случва заради теб! "
Майките често обвиняват съпруга, че не проявява инициатива, че е безразличен към децата. Обратното : съпругът вини жена си, че не се справя с "майчините си задължения" и, че не разпределя ефективно сили, време, бюджет.
Какво стои зад това? Като правило, напълно различни мотиви: „Искам да знам, че мога да разчитам на теб.“ Или: „Страхувам се, че нещо ще се обърка, вината ще бъде моя и ти ще се разочароваш от мен.“
„Страхувам се, че може да не съм добър за нищо, затова отивам там, където знам какво да правя и където се чувствам в безопасност – на работа, компютър, приятели...”.
За да избегнете тази спирала от взаимни обвинения, кажете: „Трудно е и за двама ни да свикнем с ролята на родители, но това ще се промени. Ще се оправим."
И това ще бъде по-лесно, ако се подкрепяме, искрено, без нападки, споделяме това, от което всеки има нужда в момента, и колкото и да е трудно, казваме: „Аз съм тук, до теб, можем да се справим."
Тогава няма да ви се налага да се борите за внимание и любов или да се ограждате от чувството „аз съм лош, не съм нужен, не ме оценяват“. И връзката ви ще бъде силна, топла, доверителна и ще има шанс да остане такава за цял живот.
Мона Василева / Новите родители
