Като здравен работник следях пандемията на COVID-19 в Китай и Италия отблизо. Въпреки че държавата не даваше признаци за тревога и въвеждане на извънредни мерки, изтеглихме децата си от уроците по бойни изкуства и плуване рано. Вярвахме, че този вирус е опасен много преди мнозинството да започне да го взима насериозно. Децата продължиха да ходят на детска градина и предучилищна, и последният им ден бе 12 март. Щатът Колорадо затвори училищата на 16-ти.
От тогава децата ми не са излизали навън. Не им позволявах да пресекат улицата и да поздравят съседите. Приложихме мярката за социално дистанциране, преди тя да стане официална.
Но Линкълн се разболя
На 21 март кихна няколко пъти, помислих, че е от алергиите му. На следващия ден бе със запушен нос и лека кашлица. Температура нямаше и не бях особено разтревожена, реших, че е лека настинка. На 27 март обаче вдигна температура, телцето му се отпусна сякаш бе изработено от пластелин, крайниците му бяха като ластици и нямаше сила да става. Тревогата ме стисна за гърлото.
Заведох го на педиатър сутринта на 28-и, лепнаха му диагноза „пневмония“ и стартирахме прием на антибиотици и кислород у дома в следващите 48 часа. Имаше моменти, в които изглеждаше супер, и такива, в които отново не беше в кондиция. На 30-ти вече дишаше изключително трудно и се наложи да влезем в болница.
Предположих, че ще е за 3 до 4 дни. Ще му приложат правилото „С COVID до доказване на противното“, което значи тест. Той ще е негативен. И понеже съм запозната с болничните политики за коронавируса, знаех, че няма да мога да напусна стаята му, докато не получим отрицателния резултат от теста.
We are outta there!!!!! Discharged, happy to head home!
A post shared by MightyLittles (@mightylittles) on Apr 6, 2020 at 5:16pm PDT
Влизайки в болницата имах болен 4-годишен, две почти празни кислородни бутилки, и три чанти – една с дрехите на сина ми, една с играчките за успокоение и лакомства, и лаптопа ми. Разполагах и с 4-часова ескалираща паника, породена от рязкото влошаване на момченцето ми.
В първите часове от престоя синът ми се нуждаеше от 2 бутилки кислород, същата нощ вдигнахме на 4, а на следващия ден – на 6 и 9. Мъчеше се отчаяно да поеме глътка въздух, използвайки всички мускули на гръдния си кош и вратлето. Като неонатолог знаех, че е в тежка респираторна криза.
Като майка изживях най-големия ад да го гледам в агония
В първите два дни заваляха резултатите от първите изследвания – кръвните тестове не показваха класически признаци на коронавирус, скенерът на гръдния кош изглеждаше добре. Смениха му антибиотиците. Но той продължаваше да се влошава. Около 19 ч на втория ни ден в болницата научихме новината – Линкълн имаше коронавирус.
Заплаках. Влошаваше се светкавично и бях изплашена. Времето на проявяване на симптомите не пасваше. Резултатите от тестовете по нищо не предсказваха COVID19. Бяхме взели всички мерки срещу заразата. В същото време, чувствах известно облекчение. Сега поне бях наясно, че няма да лепне коронавирус повторно.
Болницата се превърна в малък затвор
Не ме пускаха да излизам от стаята ми и никой нямаше право да влиза, освен докторите, които разредиха посещенията си до критичен минимум, за да предпазят екипировката си. Съпругът ми бе вкъщи с момичетата. Не можехме да се прегърнем. Имах чувството, че ни делят светове. Споменах ли, че нямах правото да взимам душ?
Имахме луд късмет, че общността ни подкрепи. Работодателите ми проявиха пълно разбиране в ситуацията, а съседите ни оставяха храна за Крис и децата пред вратата на дома ни. Никой не ни погледна като прокажени заради положителния тест за COVID.
Добрите новини са, че след 5-дневен престой в болницата Линкълн започна да се чувства по-добре, а на седмия ден бе изписан.
Моля ви, пазете се. Моля ви, взимайте този вирус насериозно. И, моля ви, подкерпяйте приятелите и съседите си, и приятели на приятели, които се борят неуморно с пандемията и се адаптират трудно към реалността на социална изолация.
Д-р Анна Цимeрман е майка на три деца, неонатолог и автор на блога Mighty Littles. Когато синът й хваща коронавирус, постовете ѝ по темата стават вайръл.
Историята за преживяното от първо лице е публикувана в Motherly.
Източник: Новите родители
