Децата ни учат на много неща, те са може би най-добрият пример за някои основни поведения, които биха ни помогнали да живеем по-добре, да постигаме успех, да преодоляваме трудностите с лекота и да бъдем щастливи. Но има 3 много важни урока, които е добре да усвоим от тях и никога да не забравяме като възрастни.

Любопитство

Първото, което е добре да преоткрием за себе си, учейки се от децата, е именно любопитството. Знаете на колко въпроси в рамките на минута-две е способно едно дете. Това е характерно за малчуганите – въпрос, следва втори, трети… и така до безкрай. Това е техният начин да растат, да се учат. Те са провокирани от толкова много неща, вниманието им е много възприемчиво. Което означава, че отговорите никога не са им достатъчни. И могат буквално да ви засипят с въпроси по всяка една тема. Дори когато им разказвате проста приказка, те изпитват любопитство, което надхвърля пасивното слушане.

Ако погледнете на света с нови очи и започнете да задавате въпроси, всъщност ще откриете колко малко знаете – за хората, за природата, за всичко, което ви заобикаля. Това вероятно ще ви даде отговори защо любимите ви хора или колегите се държат по един конкретен начин, от какво наистина имат нужда, защо животът ни преминава по определен начин. Има хиляди въпроси, които не трябва да забравяме да си задаваме.

Ентусиазъм

Другата голяма магия на най-малките е способността им да бъдат развълнувани, ентусиазмът им е наистина ангажиращ, заедно със способността им да чувстват емоции. Като възрастни трябва да избягвате нагласи от типа на: „Стар към за това“. Много хора се отказват от ново преживяване, точно по тази причина. А това е начин да си затворят вратите към новите емоции, които биха могли да изпитат. От друга страна, децата често мразят да си лягат и да стават рано сутрин, а виновен е пак техния ентусиазъм – просто в този момент имат далеч по-важни неща, които да вършат (да си доиграят играта или просто да се наспят). Всъщност в този случай той е много полезен и чудесен източник на енергия.

Доверие

Способността да вярват на всяка дума е характерна за малките деца. Възрастните, от друга страна, предпочитат да се затворят в своя скептицизъм, в цинизма си. Така обаче отхвърлят доброто, което може да им се случи или се случва. Скептицизмът например пречи на вярата, че дадено нещо може да бъде постигнато, защото се смята, че е извън очакванията. А защо да не повярвате, че то може да бъде осъществено – независимо за коя област става дума. Направете като децата. Затворете очи и просто повярвайте в мечтите си.

Много рядко има деца, които не вярват и това трябва да бъде пример за възрастните. Повечето възрастни в процеса на израстването се сблъскват с разочарования, така наречените „изгаряния“. Но те не трябва да пречат и подкопават доверието в хората. А доверието към другите поражда доверие и така генерирате една много силна положителна енергия.

По материали от Professione Formatore / Новите родители