Липсата на приятели е също толкова вредна за здравето, колкото и пушенето. Учени откриват връзка между самотата и нивата на протеин, отговарящ за съсирването на кръвта. При стрес и самота нивата на този протеин стават опасно високи и това може да предизвика сърдечен удар.

Някои хора са генетично предразположени към песимистично настроение и по-често и по-добре си спомнят лошите моменти от живота си спрямо останалите хора.

Интересното е, че можете да се научите да бъдете оптимисти. За това не са ви нужни специални гени.

Хората умеят да избират само от ограничен брой варианти, въпреки че постоянно разправяме как искаме разнообразие. Например, ако пред себе си имате богато меню, дебел каталог или огромен асортимент от продукти, това само ще ви обърка и в главата ви ще стане пълна каша, а изобщо няма да се почувствате по-щастливи, защото имате голям избор.

Когато се опитвате да си спомните минала случка, вие си спомняте последния спомен за тази минала случка. Как така ли? Когато мислите за нещо, което се е случило, мозъкът ви се опитва да възпроизведе възможно най-точно онова, което е станало, но в същото време запълва пропуските. Той постоянно се бърка какво точно се е случило и си „доизмисля“ разни работи. Така че колкото по-често се сещате за нещо, толкова по-вероятно е да го доукрасите до неузнаваемост.

Храната, която не си приготвяме сами, ни се струва по-вкусна. Когато готвим, ние вече имаме представа за ястието – долавяме аромата му, правим догадки за вкуса му. Сякаш вече сме го опитвали. Освен това, когато готвим, накрая ядем по-малко. Дали защото постоянно опитваме продуктите и как се получава ястието? Или защото направо ни втръсва от това, което приготвяме? Каквато и да е причината, може да приложите наученото при следващата ви диета.