2 октомври в историята:

Събития

1187 г. — Сирийският султан Саладин превзема Йерусалим след 88-годишно управление от кръстоносците.
1835 г. — С Битката при Гонзалес започва Тексаската революция.
1836 г. — Чарлз Дарвин се завръща в Англия след 5-годишно изследователско пътешествие в южните океани на борда на кораба Бийгъл.
1870 г. — Рим е обявен за столица на обединена Италия.
1909 г. — В Англия е изигран първият ръгби мач.
1910 г. — Два самолета се сблъскват във въздушното пространство над Милано, което е първата самолетна катастрофа.
1921 г. — Във Варна е открита първата учебна година във Висшето търговско училище (предшественик на Икономически университет - Варна).
1928 г. — В Мадрид е основана Прелатурата на Светия Кръст и Опус Деи известна като Опус Деи.
1936 г. — В САЩ е възобновено производство на алкохолни напитки след отменянето на сухия режим.
1941 г. — Втората световна война: Започва Операция Тайфун срещу Москва. Сформирана е Вяземската фронтова отбранителна операция.
1944 г. — Втората световна война: Нацистите потушават Варшавското въстание, съветските войски изчакват в близост до града.
1946 г. — На екран в САЩ се появява първият сапунен сериал -­ Далечен хълм.
1956 г. — В Ню Йорк е представен първият в света атомен часовник.
1958 г. — Гвинея провъзгласява независимост от Франция.
1959 г. — По CBS се състои премиерата на телевизионния сериал Зоната на здрача.
1960 г. — Официално е открит стадион "Морумби" в Сао Пауло, Бразилия.
1966 г. — Официално е открит стадион "Висенте Калдерон" в Мадрид.
1968 г. — Кървава разправа на мексикански военни части срещу студенти и граждани в Тлателолко от следобеда до ранните часове на нощта. Загиват от 200 до 1000 човека.
1996 г. — Бившият министър-председател на България Андрей Луканов е застрелян пред дома си в София от вероятен наемен убиец.
2002 г. — 39 Народно събрание решава срокът на затваряне на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ Козлодуй да не предхожда приемането на България в Европейския съюз.
2003 г. — Основан е българския клуб по футзал МФК Варна.
2010 г. — Министър-председателят Бойко Борисов и министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев откриват завършен участък с обща дължина 30,28 км от автомагистрала Марица.

Родени

971 г. — Махмуд Газневи, газневидски владетел († 1030 г.)
1450 г. — Йеронимус Бош, брабантски художник († 1516 г.)
1452 г. — Ричард III, крал на Англия († 1485 г.)
1470 г. — Изабела Арагонска, херцогиня на Милано († 1525 г.)
1538 г. — Карло Боромео, италиански духовник († 1584 г.)
1667 г. — Луи дьо Бурбон, граф дьо Вермандоа, френски принц, признат незаконен син на Луи XIV († 1683 г.)
1802 г. — Едуар Менетрие, френски зоолог († 1861 г.)
1833 г. — Вито Позитано, италиански дипломат († 1886 г.)
1846 г. — Паул фон Хинденбург, немски държавник и маршал († 1934 г.)
1864 г. — Петко Момчилов, български архитект († 1923 г.)
1869 г. — Махатма Ганди, индийски политик, Баща на нацията († 1948 г.)
1871 г. — Кордел Хъл, държавен секретар на САЩ, Нобелов лауреат през 1945 г. († 1955 г.)
1882 г. — Борис Шапошников, съветски маршал († 1945 г.)
1889 г. — Иван Лазаров, български скулптор († 1952 г.)
1890 г. — Граучо Маркс, американски комик († 1977 г.)
1904 г. — Греъм Грийн, британски писател и драматург († 1991 г.)
1904 г. — Лал Бахадур Шастри, министър-председател на Индия († 1966 г.)
1906 г. — Гоце Тенчов, български лекар († 1960 г.)
1920 г. — Джузепе Коломбо, италиански учен († 1984 г.)
1920 г. — Йордан Йотов, български политик
1927 г. — Никола Клюсев, министър-председател на Република Македония († 2008 г.)
1933 г. — Димитър Христов, български композитор
1934 г. — Лальо Аврамов, български цигулар († 1995 г.)
1935 г. — Омар Сивори, аржентински футболист († 2005 г.)
1939 г. — Юрий Глазков, съветски космонавт († 2008 г.)
1947 г. — Йоан Костадинов, български политик
1949 г. — Мечислав Домарадски, полски археолог († 1998 г.)
1951 г. — Красимир Ранков, български актьор
1951 г. — Стинг, английски рок музикант
1960 г. — Фият Цаноски, политик от Република Македония
1967 г. — Томас Мустер, австрийски тенисист
1968 г. — Веселин Вачков, български и чешки журналист
1968 г. — Яна Новотна, чешка тенисистка
1971 г. — Джеймс Рот, американски китарист (Slipknot)
1974 г. — Пол Тътъл-младши, дизайнер и конструктор на мотоциклети

Починали

534 г. — Аталарих, крал на остготите в Италия (* 516 г.)
1264 г. — Урбан IV, римски папа (* ок. 1200)
1804 г. — Никола Жозеф Кюно, френски изобретател (* 1725 г.)
1847 г. — Васил Априлов, български просветен деец и книжовник (* 1785 г.)
1853 г. — Франсоа Араго, френски физик и политик (* 1786 г.)
1916 г. — Димчо Дебелянов, български поет (* 1887 г.)
1927 г. — Сванте Август Арениус, шведски химик, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1859 г.)
1938 г. — Александру Авереску, министър-председател на Румъния (* 1859 г.)
1946 г. — Игнаци Мошчицки, полски президент (* 1867 г.)
1968 г. — Марсел Дюшан, френски художник (* 1887 г.)
1973 г. — Пааво Нурми, финландски бегач (* 1897 г.)
1974 г. — Василий Шукшин, руски писател, кинорежисьор, сценарист и актьор (* 1929 г.)
1985 г. — Рок Хъдсън, американски актьор (* 1925 г.)
1987 г. — Питър Медауар, английски биолог и имунолог, Нобелов лауреат (* 1915 г.)
1996 г. — Андрей Луканов, министър-председател на България (* 1938 г.)
1998 г. — Георги Найденов, български банкер (* 1927 г.)
2000 г. — Светозар Русинов, български композитор

Празници

Европейски ден на птиците
Световен ден на селскостопанските животни
Гвинея — Ден на независимостта (от Франция, 1958 г., национален празник)
Индия — Годишнина от рождението на Махатма Ганди (1869 г., национален празник)