Романтичните взаимоотношения често наподобяват влакче на ужасите. В началото са изпълнени с трескави вълнения, но рано или късно стават подвластни на рутинните възходи и падения, които съпътстват живота на всички ни. Но без значение колко дълго се возите комфортно, внезапно прозрение или рязка промяна може да ви накара да осъзнаете, че краят най-накрая е дошъл.

Хората споделят в Reddit за моментите, в които са разбрали, че връзките и браковете им са приключили.

По-долу сме събрали някои от най-разтърсващите им истории.

1. "Последната ми връзка завърши с думите: "Трябва да намерим нов дом на кучето ти". Имам 12-годишно Шиба ину - отглеждам го от мъниче. Това е моето момче, шибите могат да бъдат трудни за гледане, но тя знаеше, че кучето ми е моето дете. Веднага разбрах, че сме приключили. Някои хора ще го разберат, други - не."

2. "Научих, че съм бременна навръх 5-годишнината от сватбата ни. Когато го попитах какво иска за годишнината ни, той отвърна - аборт. Когато направих аборт 3 седмици по-късно, той организира парти по този повод. Иронията на всичко това е, че се разведохме, защото направи дете на друга мацка, която отказа да абортира, защото беше католичка и трябваше да се омъжи за него, за да може детето да не е извънбрачно. Той е нещастен в друг брак, а аз съм щастливо разведена вече 6 години."

3. „Когато осъзнах, че съм по-щастлива, когато той не е край мен.“

4. „Майка му не спираше да говори разни неща, докато никой не беше наоколо, но той не ми вярваше. След това тя променяше цялата си история, когато наоколо имаше дори един свидетел, и аз изглеждах като глупачка… Впоследствие баба му почина. Майка му каза на родителите ми, че не трябва да идват за погребението. Същото каза и на мен. Имаме обичай, според който новата булка в семейството отива най-напред на щастливо семейно събитие. Тъй като в неговото семейство не се беше случило такова събитие дори 2 години след нашия брак, майка му беше на мнение, че не трябва да присъстваме на погребението. Тя продължаваше да отстоява тази своя позиция, така че не отидохме. След това започна да разказва на всички наши общи познати каква с****на снаха има и колко с****ни са и моите родители, тъй като дори не са си направили труда да дойдат на погребението на бабата. Бившият ми съпруг знаеше какво се е случило, но нито веднъж не се обади на майка си. Вместо това каза, че ако продължавам да говоря такива неща, ще ни бъде много трудно да живеем заедно, което в моя речник означава, че по същество ме заплашва с развод. Никой не казва такива неща, без да ги има предвид. Така че в главата си знаех, че ще се разведа. Просто си дадох повече от година, за да се подготвя психически. След като бях готова, направо му казах, че искам развод след разгорещен спор.

5. „Един ден вдигнах глава и осъзнах, че съм прекарала 5 години в опити да му помогна да спре да пие, а той 5 години е намирал по-добри начини да скрие пиенето си от мен.

Алкохолизмът е ужасна болест.“

6. „Когато поиска да накарам някоя от приятелките си да спи с него, щом аз няма да свърша тая работа.

Беше се прибрал вкъщи от работа извън града – не беше минало и половин час. Бяхме се разделили може би за две седмици. Бях в менструация и се кървях *силно*, което вече му бях казала. Но той все пак поиска да си легне с мен.

Оказа се, че имам тумор на матката, но тогава не знаех това. Знаех само, че менструацията ми е ад. И той също. Той беше там, когато дори два нощни тампона не можаха да спрат кървенето и оцапах белия вълнен диван на приятелите ни пред всички гости на партито за Супербоула. Той беше там, когато болката ми беше толкова силна, че плаках, ридаех, дишах и повръщах в продължение на час, а той само се върна в леглото.

Знаеше, че нещо наистина не е наред, но пукаше единствено за това да си направи кефа. Моята болка и страдание бяха без значение за него, а "Накарай някой от приятелите си да ме е*е, тогава!" беше моментът, в който най-накрая бях толкова шокирана, че си позволих да го призная.

Това беше моментът, в който видях с пълна яснота, че егоизмът му е едновременно пълен и непреодолим. Това беше моментът, в който разбрах, че той не ме обича и вероятно не би могъл да ме обича.

Затова си казах: "Това е. Приключих. Край“. И си взех чантата, излязох през вратата само с дрехите на гърба си и повече не се върнах.“

7. Лекарят ми казва: "Мисля, че имате рак на стомаха. Искам да направя изследване на стомаха ви в 5:00 ч. сутринта." Бях ужасен. Просто се прибрах вкъщи и седях зашеметен на дивана с кучетата в продължение на часове, докато тя се прибере от работа.

8. „Когато тя вече не беше първият човек, с когото исках да споделя добрите и лошите новини от деня си.“

9. Тя се прибира. Моля я да седне. Разказвам ѝ какво каза лекарят. Казвам, че ще трябва да си вземе отпуск от работа на следващия ден, защото след това няма да мога да шофирам и имам нужда тя да ме закара.

"Но аз не искам да пропускам работа", казва тя.

Това е точният момент, в който разбрах, че с брака ни е свършено.

10. „Току-що се бях прибралa от поредната 12-часова смяна на работа. Пелените на бебето бяха мръсни, в къщата цареше бъркотия, мивката беше затрупана с чинии, а бившият ми, както винаги, се забавляваше на компютъра. Спомням си, че си мислех, докато грабвах бебето и сменях памперса му: "Нямам търпение [бившият] да замине за командировката си, той не ми помага, по-лесно е да се справя сама с бебето, без и той да ми е на главата." Момент на проблясък: ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ СПРАВЯМ САМА. Както и да е, преобличах бебето, а бившият се промъкна зад мен и ме хвана за дупето. Винаги го правеше, въпреки че му бях казала да престане. Докато той беше в командировка, проучих брачните консултанти. Отидохме на първата сесия, изразихме разочарованието си от домакинската работа (аз) и липсата на секс (той) и се прибрахме вкъщи. По време на пътуването към дома той каза: "Ако се разведем, ще продължим да правим неангажиращ секс, нали?". Това беше краят! Разделихме се в рамките на един месец и той никога повече не получи нищо от мен. (Щастлив край: останах сама няколко години, беше забавно, отново се свързах със стар приятел, влюбих се и се омъжих за него, той е мил и уважителен и се грижим един за друг).“

11. „Когато осъзнах, че само аз планирам бъдещето ни, а той просто се движи по течението и се съгласява с всичко, което измисля. Чувствах се много самотна и изтощена. Исках партньор в живота, който да ми помага да вървя по пътя и споделя бремето заедно с мен.“

12. „Когато нещата, които този човек правеше, вече не ме вбесяваха. Просто ми беше все едно. Изобщо не ми пукаше. Затова беше лесно да си тръгна.“

13. „Когато спряха тока ни [заради неплатени сметки], но той току-що си беше си купил нов автомобил за „забавление“ – три седмици, след като беше разбил другата си кола за „забавление“. Нямах представа, че сме толкова назад със сметките, защото той настояваше винаги да отговаря за финансите, тъй като аз "просто си стоях вкъщи и не работех". На следващия ден отворих собствена банкова сметка и сложих в нея 20 долара, които той ми беше дал за храна. Започнах да чистя къщи през деня, докато майка ми гледаше децата ми. Напуснах го шест месеца по-късно.“

14. „Ненавиждах момента, в който чувах как колата ѝ спира на алеята, когато тя се прибираше от работа.“

15. „Забременях точно когато бракът ни започна да се разпада. Бяхме заедно от 6 години, а в брак – от 7. Изчаквах, дори не помислях за деца, трябваше да се върна към противозачатъчните няколко месеца по-рано, но имах чувството, че в това отношение държа нещата под контрол. Е, изненада! Както и да е, когато той ме остави в болницата, след като току-що бях родила, и ми каза, че ще се върне след малко, защото е закъсал с колата си и трябва да я изтегли (нещо в този смисъл). Тогава разбрах, че няма да го видя повече, той ме остави в болницата с чисто ново бебе. Слава Богу, сестра му дойде и закара и мен, и бебето вкъщи. Видях го отново чак когато бебето стана на около 9 дни. За сведение, "бебето" е 18-годишен първокурсник в колеж и не бих могла да си представя живота си без него. Така че за цялата тази мъка получих най-добрия подарък в живота си!“

16. „Когато се събудих три дни след операцията – съществуваше опасност да става дума за рак и други усложнения - прошепнах на съпруга си. "Можеш ли да ми донесеш малко ледчета?" Имайте предвид, че не бях ставала от леглото, нито бях яла/пила, още по-малко пък бях будна. Той отвърна с каменна физиономия: "Вземи си ги сама." Не реагирах на мига, но когато осмислих случилото се, знаех, че знаех, че не мога да остарея и да бъда уязвима с него. Години по-късно оправданието му беше, че току-що е говорил по телефона с майка си.“

Източник: Bored Panda