Бащата на когнитивно-поведенческата терапия, известният американски психолог и психотерапевт Албърт Елис (1913-2007), посочва 12 твърдения, наречени от него "блокиращи нагласи". Когато ние вземаме някакво решение, неизбежно проиграваме в съзнанието си някои от вече заложените там нагласи и това определя избора ни, пише АТИТЮД.

Помислете, кои от тях са валидни и за вас:

1. Всички трябва да ме обичат и да одобряват това, което правя.

Да очаквате това, означава да се подлагаме на необяснима тревога, да си причиняваме огорчения, особено ако забелязваме, че някой не ни обича или не одобрява действията ни. Очевидно е, че да се придържаме към такава гледна точка е глупаво, защото никой не може да удовлетвори едновременно вкусовете на всички хора. Това, което се харесва на едни, може да дразни други.

За да се харесваме на всички, трябва постоянно да улавяме чувствата на другите хора, за да подобрим тяхното отношение към нас. Все пак по-добре е да търсим активно хора, с които ни обединяват общи занимания и възгледи, за да ни е интересно да общуваме. По-добре е да изразходваме своите сили за общуване с истински приятели, отколкото за опити да угодим на всички и на всеки.

2. Човек трябва да бъде прекрасен (идеален) и да се бори за успех във всяка една област, да бъде безупречен във всяко едно отношение.

Очевидно е, че да бъдеш съвършен, идеален, безпогрешен във всичко е невъзможно. Онзи, който си поставя такава цел, е обречен на безкрайни терзания и тревожни мисли по повод на минали и възможни неудачи. Хора с такива ирационални представи могат да постигнат много в живота си, но обикновено постигнатият успех ги отчуждава от околните. Мнозина, намирайки се в плен на завишени изисквания към себе си, така и не постигат онова, което са искали. Все пак не може да постигнеш (малцина са успявали) нещо свръхестествено (свръхчовешко).

Разбира се, че е необходимо да се стремиш към върха, към ползотворна дейност в името на прогреса, познанието, развитието. Важно е обаче и да се съзнава, че всеки човек в живота си ще среща неудачи, че не може да се предпази от пропуски и ще зависи от най-различни ограничения. Важното е да правим добре онова, с което сме се захванали, да усвояваме уроците, които ни дава самият живот.

3. Определени постъпки са погрешни и онзи, който ги прави, трябва да бъде наказван.

Много от онова, което правят другите, ние самите не бихме правили, и обратно, нещо от това, което би ни се искало, те не го правят. Не бива обаче поради тази причина да ги смятаме за лоши хора. Обикновеното порицание няма да доведе до нищо хубаво. Преследването им също носи малко полза, често пъти вредата е повече. Анализирайки причините за поведението на другите, си струва нещата да се погледнат от тяхната гледна точка, за да се разбере смисъла на поведението им, да се погледне на ситуацията от позицията на тези хора и тогава в много случаи то ще стане обяснимо.

Ако човек е направил нещо лошо (поне от ваша гледна точка) това може да се е случило поради глупост, незнание, под влияние на емоции. Затова трябва да се отнесем с търпимост към това, да се постараем да го просветим, да му помогнем да промени поведението си в нужната посока. От това ще спечелят всички. Така трябва да се отнасяме и към себе си. Ако някому не се харесва онова, което вие правите, може би не си и струва да се вълнуваме за това. Просто трябва да си признаем, че от позициите на околните вашето поведение може да изглежда неправилно, неуместно. Трябва ли да ви обвиняват за това? И трябва ли заради това да изпадате в униние?

По-разумно е да се обсъдят гледните точки, да се съпоставят и да се погледне дали може да се научите на нещо полезно. В конфликта една от страните, или може би и двете, ще променят своята позиция, а може и да открият, че е невъзможно да постигнат съгласие, но все едно такъв подход е по-печеливш, отколкото взаимната вражда и обвинения, в резултат на които и двете страни губят.