10 причини, поради които хората се прецакват сами

Ти вече имаш това, което ти е необходимо, за да успееш. Успехът идва, когато се откажеш от нещо, което вече имаш.

Проблемът е, че животът ти е затрупан с множество боклуци, които ти пречат да реализираш възможностите си и да постигнеш успех. Трябва да се отървеш от тях.
Успехът е процес на елиминация. Трябва да се откажеш от поведението, което не ти носи успех, за да освободиш пространство за качественото и продуктивното си поведение. За да го направиш, трябва да идентифицираш нещата, които те възпрепятстват.
Преди казвах, че има само три причини хората да нямат успех:
Хората са глупави.
Хората са мързеливи.
На хората не им пука.

С времето промених донякъде мнението си по този въпрос. Имах няколко допълнителни годинки, в които се сблъсквах с човешката глупост и анализирах защо хората не постигат целите си, защо са разорени, нещастни, неуспели и много други НЕ-неща. Освен това общувах доста с хора, провалили се във всякакви области, и се наслушах на всевъзможни мрънкания и оправдания. След сериозно обмисляне на тяхното положение и техния провал, разширих основния си списък от три точки на десет.

10 причини, поради които хората се прецакват сами:
Хората са невежи.
Хората са глупави.
Хората са мързеливи.
На хората не им пука.
Хората нямат въображение.
Хората имат ниски очаквания.
Хората не осъзнават последствията от своите действия.
Хората имат лоши навици.
Хората имат лоши ролеви модели.
Хората нямат планове.
Хората са невежи.

А сега да поговорим за невежеството!

Невежеството е единствената от десетте причини, поради които хората се прецакват сами, която е донякъде простима.

Това е единственото нещо, за което не си напълно отговорен. По моята дефиниция невежеството означава, че не знаеш как да направиш нещо, да бъдеш нещо или да имаш нещо. Ти си невеж. Може би си необразован или просто не знаеш кои са най-добрите варианти. Да кажеш на някого, че е невежа в повечето случаи се приема за обида.

Според моята дефиниция обаче това не е задължително. Всички се раждаме невежи. Не сме виновни за това. Нямаме никаква информация. Ние сме като бяла дъска, очакваща някакви първоначални данни, за да започнем да вземаме информирани решения.

В началото решенията са много лесни. Спи ми се. Гладен съм. Имам колики.

След като получим информация как да задоволяваме основните си нужди – като бебета, – минаваме на ново ниво. От спането и глада се преместваме към ходенето и говоренето. След това порастваме още малко и невежеството ни също се прехвърля в други области. Имало е време, когато не сме знаели как да събираме и изваждаме. Не сме знаели наизуст азбуката. После сме я научили и животът ни се е променил. За известно време обаче всички сме били невежи за тези неща. С течение на времето нещата, които не сме знаели, са се променяли. Не сме знаели някакви конкретни исторически факти, не сме били запознати с бизнес хватките, не сме можели да ползваме компютър...

С получаването на повече информация нашата дъска се е изпълвала и невежеството ни е намалявало; започнали сме да вземаме по-сериозни и важни решения, защото сме имали повече познания.

Имаше време, когато не знаех каква полза има от пътуванията. Време, когато не бях запознат с начина, по който се използват различните вилици. Време, когато не можех да играя голф. Време, когато не знаех нищо за различните вина. Време, когато си мислех, че сосиера е нещо свързано със секс. Имаше толкова много неща, които не знаех. Бях доста невеж. Всеки път, когато научавах нещо ново, животът ми се променяше. Все още има безброй неща, за които си нямам и идея. Области, в които съм пълен невежа. Но работя по въпроса. Всеки ден се опитвам да намаля поне малко невежеството си.