Някой веднага ще каже: „Е, защо си раждала , ако се чувстваш зле с децата си?“
Само че разказът не е за това, че с деца е лошо (защото това въобще не е така), а затова, че понякога е добре да престанем да обсъждаме другите и да крием собствените си емоции.
Веднъж наши приятели, които очакваха дете, попитаха мен и съпруга ми, какво е това да си родител.
Започнахме с класиката в жанра - постоянно си недоспал, мръсни памперси, кърмене, безкрайно пране, чистене, готвене, разхождаш се из къщи с мръсна нощница и заспиваш без сили пред телевизора след изтощителните грижи по децата.
Но защо, вероятно, защото много харесвам тези наши приятели, а може би защото бях изпаднала в особено философско настроение, ми се прииска за обсъдя с тях по-сериозни неща.
И те са в основата на родителството.
За мое учудване, вместо да се отдръпнат и дистанцират, те ми благодариха.
И именно този разговор се оказа полезен за тях.
1. Може да съжалявате, че сте станала майка
Не са много родителите, които дори сами пред себе си признават това. Камо ли да го обсъждат с околните.
Аз обаче съм напълно уверена, че подобни мисли периодично спохождат много от нас.
В момента, когато влизаме в банята, за да се усамотим и да плачем от умора и безсилие. Когато си дадем сметка, че всички наши планове излитат като дим.
И тогава си задаваме въпроса, защо доброволно се натоварихме с всичко това.
2. Може да припадате по чуждите деца до момента, в който се появяват собствените ви
Когато учех в университета, имахме дискусия. Дори не помня точната тема. Помня обаче, че аз бях тази, която предложи децата да управляват света. Те да създават закони и да решават проблемите. Защото са невинни и изпълнени с безусловна любов, за разлика от възрастните. „Вие, чели ли сте „Повелителят на мухите“? - попита ме професорът.
Да, бях я чела. Лесно е да приемеш, че децата са невинни до момента, в който сам вече имаш деца.
Аз с години се занимавах с децата на всички роднини, особено когато бях в гимназията. Това обаче не ме подготви за собствените ми.
Сега виждам, че децата въобще не са идеални. Имам предвид капризите, истериите, завистта, ревността. И поне моите деца ги проявяват с пълна сила.
3. Възможно е да загубите приятели
