Научната фантастика е литературата на нашето време. И това значи, че митовете около нея са митове за света, в който днес живеем, пише io9. Научната фантастика обяснява нашето побъркано по джаджите, преситено от социални медии настояще. Вижте някои от най-разпространените погрешни схващания за жанра и защо те са важни.
1. Най-добрата фантастика се пише от хора с научни дипломи
Да, голяма част от най-добрите автори на научна фантастика имат научни дипломи – може да срещнете много хора, които твъдят, че това е условието да бъдеш велик. Но от друга страна има хора като Филип Дик, който някога каза: „Авторите на научна фантастика, съжалявам, че го казвам, всъщност не знаят нищо. Ние не можем да говорим за наука, защото познанията ни за нея са ограничени и неофициални.”
Защо има значение: Има причина тези произведения, в частност на Дик, да имат какво да кажат на хората, които се чувстват обградени от фалшиви реалности и заробващи технологии - и те нямат почти нищо общо с научната достоверност. За научната фантастика е важно да говори за действителността, с всички възможни средства.
2. Научната фантастика трябва да предвижда бъдещето
Непрекъснато попадаме на статии, които се занимават с това „какво предсказа фантастиката за 2012 и 2013 г.” - и много от тях хвалят фантастиката от 50-те и 60-те за това колко точно е предвидила настоящето. Но това е като да оценяваш барабанист за това колко добре подрежда цветя. Научната фантастика не се стреми да предвижда бъдещето. Редица автори - от Кори Доктороу до Уилям Гибсън и Ким Стенли Робинсън, са разбили този мит.
Защо има значение: По думите на Доктороу, това позволява на хората да кажат „научната фантастика е мъртва, защото бъдещето вече е тук”. Или да посочват неточните предвиждания като начин да омаловажат ползата от жанра – когато всъщност научната фантастика винаги говори за настоящето, и в тази си способност е по-силен инструмент от всякога за разбирането на абсолютно откачения свят, в който живеем.
3. Ако наистина е добро, не е научна фантастика
Все още откриваме това схващане в много рецензии на книги и филми. Не е само въпрос на жанрова снобария, но и на вкопчване в идеята, че научната фантастика предполага определен тип наратив с едноизмерни характери и лукасовски диалози. Това отношение е събрано в един подходящ стих на Кингси Адамс: "SF's no good! They bellow 'til we're deaf. But this is good. Well, then, it's not SF!" ("Фантастиката не става, викат те до оглушаване. Това обаче е добро – тогава то не е фантастика!")
Защо има значение: Не толкова защото определени изключителни творби не са класифицирани като научна фантастика - това е дребна грижа – но най-вече, защото подобно отношение кара много хора да създават наистина ужасна научна фантастика, с идеята, че не очакваме - или не заслужаваме - нищо по-добро.
