Екипът на Мартин е анализирал геномите на 1800 бактерии и 130 археи и анализът показва, че, за разлика от тези организми, LUCA е бил неспособен да изпомпва желяза през мембраните си за да създаде електрохимически градиент и така да успее да произведе богатата на енергия ATP. По-скоро LUCA е използвал съществуващи градиенти за да произведе ATP.
Това откритие изглежда подкрепя идеята, че най-ранните форми на живот са добивали своята енергия от естествения градиент, който е съществувал между водата в изворите и морската вода, и само по-късно е развил способността си да генерира свои, предава New Scientist. Това също предполага, че LUCA e бил принуден да разчита на тези извори за своето оцеляване, като ги е напуснал само в два случая: единият, при появата на първите археи и вторият, при появата на първите бактерии.
“Ние виждаме нещо, за което преди нямаше доказателства. Само чрез задаването на правилните въпроси към данните на геномите ни успяхме да получим много интересни отговори, които също така са в синхрон с нещата, които знаем от геохимията,” казва Мартин пред Washington Post, като добавя, “Мисля, че съществува много директна връзка между геохимичните процеси, LUCA и първите генерации микроорганизми, които са се появили.”
Източник: RedOrbit
