Една теория, която звучи почти налудничаво – поражението на легендарната Троя е дошло от... днешните български земи.

Зная, че всички ние често се опитваме да повдигнем националното си самочувствие с твърдения от рода на „Александър Македонски е българин” или „българите са най-старата нация в света”, които не се опират на никаква научна истина. Но за странната връзка между легендарната Троя и траките има несъмнени доказателства – както в летописа на Омир, така и... на морското дъно.



През 1981 г. до българското крайбрежие започва подводната археологическа експедиция „Космос ‘81” на групата за подводни изследвания „Космос” при Научния експедиционен клуб. Уникалното за времето си начинание, в което прохожда българската подводна археология, е организирано и финансирано от 1969 до 1983 г. от легендарното научнопопулярно списание „Космос”. В него вземат участие проф. Велизар Велков от Археологическия институт с музей при БАН, Божидар Димитров, проф. Иван Венедиков и



пионерът на леководолазното дело и подводната археология –



писателят Цончо Родев, който документира приключенията и находките на екипа в книгата си „Отвъд синия праг”.



Какъв е този вълшебен ключ към тайните на Троя, който изваждат българите от морското дъно през лятото на 1981 г.? За това увлекателно е разказал самият Цончо Родев.



На 3 август българският екип не може да се похвали с плодотворен ден – гмурканията от кораба „Херсон” край Арапя, макар и с реализирани 710 минути престой под водата, носят „реколта” само от няколко нищо незначещи керамични фрагмента. „Ялова работа – спуска присъдата си Божидар Димитров. – Да отидем утре към Китен, а? Ей така, за повдигане на духа на хората.” Останалите се съгласяват.

Осъмват край някогашна Урдовиза. Така се нарича селището до 1937 г., когато комисията по преименуване към Министерския съвет погрешно схваща името като турско и го сменя с днешното Китен. Коренът „виза” или „биза” в наименованието на много крайморски селища обаче свидетелства за тракийски произход.



Някога по тези места е живяло племето кари,



прочуто с бързите си кораби и успешните търговски начинания. Археологическите проучвания показват, че Урдовиза е съществувала още от праисторически времена. Но каква връзка би могла да има тя с далечната Троя?

Един ден на борда на „Херсон” настава смут. Радостни викове, суматоха. Един професор се носи из въздуха! Този професор е Велизар Велков и лети... от щастие. Току-що сътрудникът му Янко е извадил от дъното гърне, чиято стойност не само оправдава експедицията, но и още десет като нея. Наглед нищо и никаквият учудващо добре запазен грънец, който професорът прегръща, е всъщност произведение на културата „Троя VII B2”, тоест на ръцете на хората, които според археологическите заключения преди 32 века са водили легендарната война, възпята от Омир.



Но какво прави едно троянско гърне край Урдовиза?



Отговорът може да бъде само един. Между древния Илион (другото име на Троя) и траките кари е имало търговска връзка. Това не е толкова чудно, ако приемем, че Троя наистина е била под обсада в продължение на години. Нали е трябвало да се снабдява отнякъде с продоволствия. Не е било възможно те да се доставят от бъкащата с ахейски войници вътрешна част на страната, значи единственият отворен път е бил по море. А Тракия е била съюзник на Троя, както знаем от самия Омир и от античния географ Страбон, който през 1. век пр.н.е. пише: „Изобщо у траките и троянците има много общи имена”, и други сходства, които според някои учени означават, че и самите троянци имат произход, свързан с този на траките.