Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина. Случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а пукнатината оставала все така малка.
На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула.
Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата ѝ били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки, че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да ѝ помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може тялото ѝ да укрепне, крилата ѝ да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Ако можехме да живеем, без да срещаме трудности, щяхме да сме ощетени. Нямаше никога да заякнем и да полетим.
